Руди го слуша внимателно и наистина трудно би намерил по-добър начин за бягство от това да излезе с офицер от СС, но нещо му подсказва, че няма да се получи. Може би поради вътрешното недоверие, което изпитва към есесовците, инстинктът му подсказва да не приеме.
В крайна сметка все пак решава да отклони тактично поканата да се включи в проекта, след като ги уверява в абсолютната си дискретност.
Франтишек няма кафеварка и използва чорап, който потапя във войнишко канче, преди да го сложи на котлона. Но кафето му се струва прекрасно и той си тръгва оттам, мислейки, че този есесовец говори прекалено лекомислено за плановете си.
И наистина Виктор Пещек започва да разпространява опасно слуха, че някакъв есесовец си търси компания, за да избяга от „Аушвиц“. Въпреки че много от тези, до които достига, не вярват и смятат, че е някаква измислица, като онази за делвата със злато в края на дъгата или за Торбалан… Пещек обаче съществува и работи усърдно по въпроса. Би могъл да тръгне сам, но се нуждае от някой, който познава нелегалните кръгове в Прага, за да се сдобие възможно най-бързо с фалшивите документи, които му са необходими, за да измъкне оттам Рене и майката ѝ.
Действа толкова упорито, че накрая намира човек, готов да следва плана му. Това е един от затворниците в семейния лагер. Казва се Зигфрид Ледерер и е член на Съпротивата. Обхванат е от натрапчивата мисъл за бягство и е готов на всичко, за да излезе оттам.
Този следобед Пещек има среща с Рене. Тя пристига както винаги много сериозна и застава срамежливо със събрани в скута ръце и сведена глава.
— Това е последната ни среща в „Аушвиц“.
Дни наред ѝ бе говорил за бягството, но тя все още не може да повярва.
— Големият ден дойде. Разбира се, това е само първата част. Първо ще тръгна аз, а след това ще дойда за теб и майка ти.
— Но как?
— По-добре да не знаеш подробностите. Всяка погрешна стъпка може да бъде фатална. Освен това може да се наложи да променям плана в движение, ако нещата не вървят както съм предвидил. Но ти не се тревожи за нищо. Един ден ще прекрачиш входа на лагера и ще бъдем свободни.
Рене го гледа с бледосините си очи и подръпва кокетно една къдрица към устата си, както на него му харесва.
— Сега трябва да си вървя.
Тя кимва.
В последния момент го спира, хващайки го за ръкава на куртката.
— Виктор…
— Какво?
— Внимавай.
И той въздиша щастливо. Сега нищо не може да го спре.
Нищо не може да спре и желанието на Дита да разбере какво се е случило с Хирш в онзи мартенски следобед, за да реши да се самоубие. Няколко дни обикаля край работилницата, търсейки Ханге, но късметът ѝ не проработва.
Понякога трябва да сграбчиш късмета изневиделица. Дита се отправя към последната група работници, които напускат цеха в края на работния ден.
— Извинете…
Мъжете я поглеждат с уморена любезност.
— Търся един господин… без коса.
Мъжете я гледат, сякаш в този час на деня мозъкът им функционира бавно и не разбират момичето.
— Без коса?
— Да, искам да кажа плешив, съвсем плешив.
— Съвсем плешив?
— Ясно — казва един от тях. — Сигурно има предвид Курт.
— Предполагам — отговаря Дита. — И къде мога да го намеря?
— Вътре е. Винаги излиза последен. Той отговаря за помитането, почистването и подреждането на всичко.
— Гадна работа — подхвърля един от тях.
— Да, така е, когато освен евреин си и комунист.
— При това плешив — обажда се друг подигравателно.
— Да си плешив има своите предимства. Въшките се пързалят.
— А когато вали сняг, карат кънки на лед по главата му — добавя подигравчията.
Тръгват си със смях, сякаш Дита не съществува.
Тя чака навън доста време и накрая мъжът без коса излиза.
Госпожа Турновска е била права, като е описала носа му като разпознавателен знак.
Дита крачи до него.
— Извинете, трябва ми информация.
Мъжът я поглежда накриво и ускорява ход. Дита го настига.
— Вижте, искам да разбера нещо за Фреди Хирш.
— Защо ме преследваш? Не знам нищо. Остави ме на мира.
— Не искам да ви притеснявам, но трябва да знам…
— Какво искаш да ти кажа? Аз съм само метач в цеха.
— Казаха ми, че също сте…
Мъжът спира рязко и я поглежда гневно. Оглежда се наоколо и изведнъж Дита си дава сметка, че ако Менгеле я види в този момент, това ще бъде краят.