Явно в лошо настроение, Руди смята разговора за приключен и тръгва отново. Дита се замисля над думите му. Също и за враждебния му тон. Естествено, че Хирш беше човешко същество. Имаше своите слабости и тя го знае добре. Той никога не е казвал, че не се страхува. Разбира се, че се страхуваше, но казваше, че човек трябва да преглътне страха си. Всички твърдят, че Розенберг е човек, който знае много неща. Той ѝ даде разумен съвет — да мисли само за себе си. Но Дита не желае да бъде разумна.
Април настъпва с по-умерена температура и резкият зимен студ постепенно омеква. Дъждът превръща лагерщрасе в кално блато и поради влагата броят на респираторните заболявания нараства. Колата, която всяка сутрин събира труповете от изминалия ден, пресича лагера, претъпкана с мъртви тела, атакувани от коварната пневмония. Холерата също отнема живота на мнозина, както и тифът. Това не е внезапно появила се масова смъртност, както при епидемията. Тук смъртта изтича капка по капка като от недобре затворен кран, който не спира да тече ден подир ден в тези големи влажни бараки, които са рай за бактериите.
В „Биркенау“ април носи проливни дъждове и прилив от нови попълнения. Има дни, в които пристигат по три влака, натъпкани с евреи, които изсипват хора на новия вътрешен перон. Децата се разсейват, искат да излязат, за да гледат пристигането на влаковете, учудват се на планината от куфари и пакети, струпани на земята. Гледат с копнеж, преглъщайки слюнката си, множеството кутии с храна.
— Вижте какво огромно сирене! — крещи Вики, едно десетгодишно момче.
— И са хвърлени на земята… приличат на краставици!
— Боже мой, има кутия с кестени!
— Наистина, това са кестени!
— Дано вятърът духне насам поне един. Не искам повече, само един. — И Вики започва да се моли тихичко: — Само един, не повече, Господи!
Момиченце на пет години, с мръсно личице и коса като четка, прави няколко крачки напред, но възрастна ръка го хваща за рамото и го спира.
— Какво е това кестени?
По-големите момчета и момичета гледат детето и се смеят, но веднага стават сериозни. Малката никога не е виждала кестен. Никога не е опитвала вкуса на печен на огън кестен, нито ноемврийския сладкиш с кестени. Вики си мисли, че ако Господ го чуе и вятърът му донесе кестен, ще даде половината на момиченцето. Не може да се каже, че си живял, ако не си опитал вкуса на кестените.
Учителите не виждат пакети с храна, а тълпа смазани хора, които пазачите строяват с удари, за да ги подложат на убийствената обичайна практика за всички новопристигнали: да се отделят онези, които ще бъдат остригани, татуирани и изпратени в калното блато да работят до изнемога, и тези, които ще бъдат веднага умъртвени. Зад оградата на семейния лагер децата на шест и седем години понякога се шегуват по адрес на новите депортирани и е трудно да се разбере дали се подиграват наистина и болката на непознатите не ги засяга, или се правят на безразлични към случващото се с другарите им, за да си вдъхнат смелост и да се справят с отчаянието.
През първата вечер на Песах в началото на април семействата се събират около празничната трапеза и започва четенето на глас на текстове от Агада. В тях се разказва за бягството на израелския народ от Египет. Според традицията всеки трябва да изпие четири чаши вино в чест на Всевишния. Приготвя се кеара — празнично блюдо, на което се поставят следните обредни храни: зроа (пилешко бутче); бейца (кафяво яйце, символизиращо жестокото сърце на фараона); марор (горчиви билки или хрян, които символизират горчивината от изстраданото робство в Египет); харосет (сладка паста от ябълки, мед и сушени плодове, която олицетворява материала, който юдеите са използвали, за да построят къщите си в Египет) и карпас (малко магданоз в купа солена вода, за да припомня сълзите, пролети от еврейските роби в Египет. Но най-важният елемент е маца — безквасен хляб, от който всички сътрапезници си отчупват по едно парченце. Последната вечеря на Исус с учениците му е била именно за да отпразнуват Седер и християнското причастие води началото си от този еврейски ритуал. Ота Келер обяснява всичко това на учениците си, които не пропускат и думичка: за тях религиозните традиции и храната са свещени теми.
Лихтенщерн е постигнал намерението си — ще могат да отпразнуват Песах. Въпреки че не бяха успели да си набавят всички необходими съставки, за да осъществят едно честване според ортодоксалната традиция, всички деца тръпнат в очакване, когато началникът на блока излиза от стаята си с парче от дъска вместо поднос. Отгоре е разположил в точен ред кокал от нещо, което би могло да е пиле, едно яйце, резен от ряпа и канче, пълно със солена вода, в която плуват някакви треви.