Малко след приключване на тържеството по случай Песах, когато всички се приготвят за вечерната проверка и все още в ушите им звучи Одата на радостта, отвън се чува съвсем друга музика, по-остра, по-настойчива, по-едногласова, без следа от радост, въпреки че някои се усмихват, чувайки тези звуци. Това са сирени за тревога, които отекват из целия лагер.
Есесовците тичат на всички посоки. Двама войници, които флиртуват с едно поласкано и едновременно изплашено момиче на лагерщрасе, прекъсват ухажването си и се забързват към корпуса на охраната. Сирените предупреждават за бягство. Бягствата са всичко или нищо, свобода или смърт.
През последните дни сирената свири за бягство за втори път. Първо беше онзи мъж, Ледерер, за който се носи слух, че е член на Съпротивата, и за когото казват, че е избягал с дезертьор от СС. Най-хубавата новина е, че за тях няма никакви новини. Говори се, че нацистът е извел Ледерер, облечен в есесовска униформа, че са минали през портала спокойно, че дежурните пазачи са били толкова глупави, че дори им предложили да пийнат по глътка водка.
Сирената прозвучава отново. Бягствата безпокоят нацистите. Това е незачитане на авторитета им, но най-вече нарушаване на реда, който упорито са се старали да наложат. Две последователни бягства са обида за Шварцхубер. Не се лъжат: когато му съобщават новината, той започва да раздава ритници на подчинените си и обещава да реже глави. На когото и да е.
Затворниците знаят, че това ще бъде дълга нощ, и не грешат. Строяват всички на лагерната улица, включително и децата. Всички са навън. Проверяват ги по списък няколко пъти, повече от три часа стоят на крак. Това е начин да се уверят, че не липсва още някой, но същевременно е и форма на отмъщение, защото не могат да стоварят гнева си върху бегълците. Поне за момента.
Докато в лагера пазачите търчат напред-назад и напрежението нараства, само на няколкостотин метра от там регистраторът Розенберг и Фред Вецлер стоят притихнали в мрака. Скрили са се в малкото скривалище, което прилича на погребален пантеон, и само ускореното им дишане в непрогледната тъмнина издава присъствието им. В главата на Розенберг нахлува образът на обесените преди няколко дена руснаци: с подути и посинели езици, с изхвръкнали от орбитите очи, облени в кървави сълзи.
Капка пот се стича от челото му, но не се осмелява да я избърше, за да не помръдне дори на милиметър. Сега е с приятеля си Фред в бункера, построен от руснаците. Решили са да заложат всичко на една карта. Всичко или нищо.
Лагерните сирени вият. Протяга ръка към Фред и докосва крака му. Фред поставя ръката си върху тази на Руди. Вече няма връщане назад. Бяха изчакали няколко дни, за да разберат дали нацистите ще демонтират скривалището, и тъй като не го направиха, те решиха, че е сигурно. Скоро щеше да се разбере.
В семейния лагер, след един изнурителен ден и разполагайки само с няколко свободни минути преди вечерния час, Дита помага на майка си да изчисти гнидите, за да не се превърнат във въшки. За целта прокарва няколко пъти парчето гребен през косата ѝ. Майка ѝ не понася липсата на хигиена, или по-точно не я понасяше преди, когато ѝ се караше, ако пипнеше нещо, без преди това да е измила ръцете си със сапун. Сега няма друг изход, освен да се примири с мръсотията. Спомня си каква беше майка ѝ преди войната: много красива жена, много по-хубава от нея, много елегантна.
Някои от лагеристките също използват свободния момент, преди да си легнат, за да изтребят нежеланите наематели, обитаващи главите им. Междувременно, без да прекъсват заниманието си, коментират от легло на легло събитието на деня.
— Не разбирам защо човек на длъжност секретар-регистратор, който не гладува, нито върши особено тежък труд и не подлежи на подбор, защото се ползва с благоволението на нацистите, рискува по този начин живота си.
— Никой не го разбира.
— Представяш ли си, това си е самоубийство. Почти всички накрая ги залавят и ги обесват.
— Освен това скоро ще се махнем оттук. Казват, че руснаците принуждават немците да отстъпват. Войната може да свърши още тази седмица.
Този коментар предизвиква множество оживени шушукания и оптимистични теории, подхранвани от непреодолимото желание да видят края на този нескончаем мрак на войната.