Партизанинът им казва да го последват. Дълго време вървят мълчаливо в тъмнината и най-после стигат до изоставена каменна колиба с хлътнал сламен покрив. Дървената врата поддава лесно при побутване. Вътре растителността и влагата са превзели четирите стени. Полякът се навежда, запалва кибритена клечка, издърпва няколко изгнили от влагата дъски и хваща метална халка. Дръпва я и капакът се вдига. Изважда от джоба си свещ и я запалва. С помощта на светлината ѝ се спускат по стълба към стар склад за сено, направен под колибата. В него има сламеници, одеяла и провизии. Тримата вечерят супа от консерви, затоплени на газено котлонче, и за пръв път от много време Фред и Руди спят спокойно.
Полякът е мълчалив, но изключително ефикасен човек. Тръгват рано сутринта и си личи, че познава безпогрешно пътищата. След близо цял ден ходене през горите почти без да спират, прекарват нощта в една пещера. На следващия ден вече няма спиране. Катерят се и се спускат през планината, избягвайки патрулите, също като регулировчици, които дават път на влаковете. Търсят прикритие в скалите, където се подслоняват, докато опасността отмине и могат да продължат напред. В ранното утро най-после стъпват на словашка земя.
— Свободни сте — им казва полякът на сбогуване.
— Не — отговаря Руди, — не сме. Имаме още едно задължение. Светът трябва да узнае какво се случва.
Полякът кима с глава и мустакът му се движи нагоре-надолу.
— Благодарим ти, много ти благодарим. Спаси живота ни.
Станис свива рамене. Няма какво да каже.
Втората част на пътуването им ще се състои в това да информират света за нещата, които в действителност се случват в Райха, за това, което Европа не знае или не е искала да узнае — че става въпрос за нещо повече от война, че се изтребва цяла една раса.
На 25 април 1944 г. Рудолф Розенберг и Алфред Вецлер се явиха пред говорителя на словашките евреи, доктор Оскар Нойман, в централата на Еврейския съвет в Жилина. Постът на регистратор, който Руди бе заемал в лагера, му даде възможност да продиктува доклад, пълен с ужасяващи статистически данни (в него броят на ликвидираните в „Аушвиц“ евреи възлизаше на един милион седемстотин и шейсет хиляди). За пръв път в него се описваше механизмът на организирано масово изтребление, прилагането на принудителен труд, присвояването на лична собственост, използването на човешка коса за производство на тъкани, изтръгването на златни и сребърни коронки с цел да бъдат претопени и превърнати в пари за Райха.
Руди разказваше как отвеждат строени в редици бременни жени с деца, хванати за полите им, към душовете, бълващи отровен газ; за наказателните килии с размер на циментов сандък, в които затворниците не можеха дори да седнат; за продължителните дни на изтощителен труд, които лагеристите прекарваха на открито в сняг до коленете, с летни дрехи и с черпак водниста супа за целия ден. На моменти сълзите му потичаха, но не спираше да говори, обзет от трескаво желание да изкрещи на оглушалия от бомбардировките свят, че съществува и друга война, прикрита, още по-мръсна и ужасна, която трябва да бъде спряна на всяка цена.
Когато приключи да диктува доклада си, Руди се почувства изтощен, но удовлетворен. За първи път от толкова години беше в мир със себе си.
Докладът му бе изпратен незабавно в Унгария. Нацистите бяха завзели страната и в нея се организираше депортирането на евреите към лагерите, които всички смятаха, че са за концентриране или групиране на хора, без да знаят, че в действителност това са фабрики за смърт.
Войната разкъсва не само телата, покосени от картечен огън и експлозии, но поразява също и здравия разум, убива душите. Неговите предупреждения стигнаха до Еврейския съвет в Унгария, но никой не се съобрази с тях. Еврейските ръководители предпочетоха да повярват на някои обещания на нацистите и продължиха с разпределянето на хората за транспортиране към Полша. Това доведе до масово депортиране на унгарци в „Аушвиц“. След цялата мъка и страдания, след радостта от свободата Руди трябваше да изпие горчивата чаша на разочарованието. Неговият доклад не спаси живота на унгарците, на които се надяваха, че ще могат да помогнат. Войната е като пълноводна преливаща река, която е трудно да прибереш обратно в коритото, ако поставиш някаква малка преграда, течението я отнася.