Фоайето на гарата беше претъпкано с войници на Вермахта, които гледаха черните им гестаповски униформи със смесица от респект и недоверие. Цивилните граждани дори не смееха да вдигнат глава и да ги погледнат. Никой не се осмеляваше да ги заговори. Ледерер беше предложил да се отправят към Пилзен, където имаше приятели. Там скриха есесовските униформи и намериха убежище в една изоставена колиба в горска местност в покрайнините на селището. Ледерер успя да се свърже с контактите си, за да се снабдят с фалшиви документи за тях двамата и двете жени. Това им отне няколко седмици. Не знаеха обаче, че Гестапо е по петите им.
При пътуването обратно към „Аушвиц“ Пещек е в цивилно облекло и носи в раницата си идеално сгъната есесовска униформа, за да я облече за последен път.
От мястото си до прозореца преповтаря наум плана, който е осъществил хиляди пъти в главата си. От лагерната канцелария беше взел лист с печат на комендантството в Катовице и беше подготвил разрешително за извеждане от лагера с имената на Рене и майка ѝ. В Катовице се намираше най-големият център за арести в района и Гестапо често изискваха да им бъдат изпращани затворници за разпит. Определяше се часът на извеждането, завеждаха затворниците до охраната на входа, откъдето ги вземаше кола на комендантството на Катовице, за да ги отведе на разпита. Много от тях повече не се връщаха.
Пещек познава отлично процедурата. Знае какви кодове и думи се използват. Ще се обади по телефона, нареждайки двете затворнички да бъдат поставени на разположение на Гестапо и някой есесовец ще пристигне с кола в „Аушвиц-Биркенау“, за да ги отведе. Това ще бъде Ледерер, с подпечатаното разрешително, което беше подготвил, преди да избяга. Неговият другар по бягство говори отлично немски. Ще вземе тях, ще вземе и него някъде наблизо и след това — напред към свободата.
Ледерер е тръгнал с ден по-рано, за да се срещне със своите хора от Съпротивата, които щяха да му намерят подходяща кола. Трябва да бъде тъмна, небиеща на очи и естествено, германска. Обзема го несигурност само когато се опитва да си представи каква ще бъде реакцията на Рене, когато вече са свободни. Той вече няма да е член на СС, нито пък тя затворничка. Ще бъде свободна да го обича или да го отблъсне заради предишния му живот. При срещите им винаги е била мълчалива и той си дава сметка, че не знае почти нищо за нея. Тя е като бележник с бели страници, но това не го интересува — пред себе си имат цял един живот, за да запълнят страниците му.
Влакът навлиза бавно в гарата на Освиенцим. Следобедът е мрачен. Вече беше забравил мръсния цвят на небето близо до „Аушвиц“. На спирката има малко хора, но той съзира Ледерер, който седи на една пейка и чете вестник. Бе се опасявал, че чехът ще се откаже в последния момент, защото това, което го е помолил да направи, поставя живота му в опасност, но Ледерер му каза още в началото, че може да разчита на него, и ето го тук. Вече нищо лошо не може да се случи.
Слиза с раницата си, доволен, че вече е толкова близо до Рене. Представя си я как му се усмихва, подръпвайки една от къдриците си към устата. Ледерер става от пейката и се запътва към него. В този момент две колони есесовци изскачат на перона с автомати в ръце и тичайки, го подминават, като за малко да го повалят на земята.
Щом ги вижда, Виктор вече знае. Идват за него.
Командващият офицер изсвирва оглушително със свирката си и крещи. Пещек оставя спокойно торбата си на земята. Няколко есесовци му изревават да вдигне ръце; други крещят да не мърда или ще го убият на място. Изглежда хаотично, но е точно така, както трябва да се направи. Дават се противоречиви заповеди, за да объркат и парализират заподозрения. Усмихва се горчиво. Познава отлично процедурата по задържане. Той самият я е извършвал много пъти.
Ледерер отстъпва бавно по перона. Не са го забелязали и използва суматохата покрай ареста, за да се измъкне. Докато върви, опитвайки се да запази спокойствие, проклина всичко свято — Съпротивата е разядена от доносници и шпиони и някой ги е издал. В центъра на селото намира мотоциклет без верига. Качва се, без да поглежда назад.
Виктор Пещек бе отведен в централата на СС. Измъчваха го в продължение на дни. Искаха да знаят защо се е върнал в „Аушвиц“. Искаха информация за първичните организации на Съпротивата, но той знаеше малко по въпроса и не каза нищо за връзката си с Рене Науман. Наказанието за дезертьори винаги е смърт. На 8 октомври 1944 г. беше екзекутиран в затвора.