— Магда се справя чудесно с „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон“ и децата много се въодушевяват, защото ги кара да си представят, че летят, хванати за гъските, в небето на Швеция. Шашек знае много истории за индианци и за приключения в Дивия запад. Дезо Ковак разказва преданията за патриарсите много подробно, почти като говореща Библия.
Фреди Хирш обаче нямаше да се задоволи с това. Разказа ѝ как книгите стигнали тайно до лагера. Един полски дърводелец, на име Метек, донесъл три, а един чешки електротехник — други две. Били от онези затворници, които се движели по-свободно в лагерите заради задачите, които изпълнявали по поддръжката. От огромния склад, който наричаха „Канада“ и в който се прибираха вещите, отнети от затворниците при пристигането им в „Аушвиц“, успели да вземат няколко книги, а Хирш им ги платил с провизии от пакетите, които пращали в блока.
Дита щеше да раздава книгите на учителите, а в края на часовете да ги прибира в скривалището им.
Стаята беше претъпкана, но не и разхвърляна. Може би имаше известно умишлено безредие, което позволяваше на Хирш да скрие някои неща, които не биваше да се набиват на очи. Отговорникът на блока отиде до един ъгъл, където имаше купчина изрезки от платове, и ги отмести. Извади една дъска и отдолу се показаха книгите. Дита не успя да потисне радостта си и изръкопляска, сякаш ставаше дума за фокуснически номер.
— Това е твоята библиотека. Не е много голяма.
И той я погледна крадешком, за да види реакцията ѝ.
Наистина не беше голяма. Всъщност се състоеше от осем книги, някои от които бяха в плачевно състояние. Но в крайна сметка бяха книги. В това мрачно място, където човечеството бе достигнало собствената си сянка, присъствието на книгите беше следа от по-добри времена, когато думите звучаха по-силно от картечниците. Една отминала епоха. Дита поемаше томчетата едно по едно със същата предпазливост, с която човек държи новородено.
Първата книга беше атлас без корици и с няколко липсващи страници, който показваше една Европа с държави и империи, престанали да съществуват отдавна. Мозайката на политическите карти с ярки цветове — тъмночервено, лъскаво зелено, оранжево, светлосиньо — контрастираше със сивотата около Дита, подчертана от тъмнокафявия тон на калта, от избледнялата охра на бараките, от пепелносивото небе. Запрелиства атласа и изпита чувството, че лети над света. Прекосяваше океани, заобикаляше носове с екзотични имена — Добра надежда, Хорн, Тарифа — носеше се над планини, прескачаше протоци, които изглеждаха толкова близо един до друг — Беринговия, Гибралтарския или Панамския — плаваше с пръст по Дунав и Волга, а после по Нил. Да побереш всичките милиони квадратни километри от морета, гори, всичките планини на Земята, всичките реки, градове и страни в едно толкова малко пространство беше достижимо единствено за една книга.
Фреди Хирш я наблюдаваше мълчаливо, приятно изненадан от унесения ѝ поглед и полуотворената уста, докато тя прелистваше атласа. Дори да имаше някакво колебание относно избора на това чешко момиче, то се разсея в същия този миг. Разбра, че Едита ще се грижи усърдно за библиотеката. Между нея и книгите имаше специална връзка, каквато той не притежаваше. Фреди предпочиташе действието, гимнастиката, песните, разговорите… Дита обаче притежаваше онази емпатия, с която някои хора превръщат печатните страници в цял един свят само за тях.
Малко по-добре запазен беше учебникът „Основи на геометрията“, чиито страници разкриваха друга география — пейзажи с равнобедрени триъгълници, осмоъгълници и цилиндри, редици от числа, строени като войскови поделения, множества като облаци и успоредници с мистериозни квадратчета.
Третата книга я накара да отвори широко очи. Беше „Кратка история на света“ от Хърбърт Уелс. Книга, населена с първобитни хора, египтяни, римляни, маи… цивилизации, които бяха създали империи, а после се бяха разпаднали, за да отворят път на други.
Четвъртата книга беше „Руска граматика“. Не разбираше нищичко, но ѝ харесваха загадъчните букви, които сякаш бяха създадени, за да разказват легенди. Сега, когато Германия воюваше и срещу Русия, руснаците бяха нейни приятели. Дита беше чувала, че в „Аушвиц“ има много руски военнопленници и че нацистите се отнасят с тях с неимоверна жестокост. Не грешеше.
Друга книга беше един роман на френски език, на който липсваха страници и имаше влажни петна по хартията. Дита не разбираше френски, но си помисли, че ще намери начин да разгадае тайната на историята му. Имаше също един научен труд, озаглавен „Нови пътища на психоаналитичната терапия“, от някакъв професор, на име Фройд. Имаше още един роман, на руски език, който беше без корици. А осмата книга беше на чешки и в окаяно състояние, като страниците ѝ едва се държаха с няколко конеца за гръбчето. Фреди Хирш я взе, преди тя да успее да я поеме в ръцете си. Погледна го недоумяващо. Много ѝ се искаше да има очила с рогови рамки, за да го изгледа над тях, както правеха сериозните библиотекарки.