26
Маргит и Дита са седнали зад бараката. Следобедите са се удължили и дори започва да става малко по-топло. В „Аушвиц“ топлината е лепкава, почерняла от спирали от сажди. Намират се в един от онези моменти, когато разговорът постепенно е затихнал и никоя не се сеща да го поднови. Приятелството им е стигнало до онази точка, в която тишината не пречи, дори взема участие в разговора. Пред тях застава стара позната.
— Рене… Откога не сме се виждали!
Русото момиче се усмихва, признателно за вниманието. Подръпва една къдрица и я захапва. Напоследък почти никой не се отнася любезно с нея.
— Научихте ли за бягството на Ледерер с офицер от СС, който вече не искал да бъде нацист?
— Да.
— Това е онзи нацист, за когото ни разправяше, че в началото те гледал…
Рене кимва бавно.
— Оказа се, че не е лош човек — им казва. — Не му харесваше това, което става тук. Затова е дезертирал.
Дита и Маргит мълчат. Нима е възможно един нацист от СС, който изпълнява функцията на палач в лагер за изтребление, да се окаже, че не е лош човек? Не е лесно да се приеме. И все пак всяка от тях е наблюдавала неведнъж някое от тези почти голобради момчета с високи ботуши и черна униформа. Поглеждайки в очите му, не е видяла в тях нито палача, нито надзирателя, а просто едно момче.
— Този следобед към мен се приближиха двама пазачи от патрула. Сочеха ме и се смееха. Казаха ми, че преди два дена са арестували… Тези свине твърдяха, че ми е бил любовник, но това е мръсна лъжа. Задържали са го на гарата в Освиенцим.
— На три километра оттук? Но той избяга преди почти два месеца! Как не се е сетил да се крие по-далече!
За момент Рене остава замислена.
— Знам защо е бил толкова близо.
— И през всичките тези седмици се е криел в града?
— Не, сигурно е дошъл от Прага. Върнал се е, за да ме изведе оттук, мен и майка ми, разбира се. Без нея никога нямаше да тръгна. Но са го хванали… онзи ден.
Другите две замълчават. Рене свежда поглед към земята и съжалява, че е била искрена с тях. Обръща се и тръгва към бараката си.
— Рене! — извиква Дита и тя се обръща. — Този Виктор… може би все пак не е лош човек.
Тя кимва с глава. Във всеки случай вече няма да може да разбере.
Маргит си тръгва, за да се види със семейството си, и Дита остава сама.
Този ден в карантинния лагер няма затворници. Съседният БIIв от другата страна също временно е опустял, тъй като обитателките му са евакуирани… не се знае дали отвъд „Аушвиц“, или отвъд живота. Голяма случайност е, че двата лагера са обезлюдени и това се дължи на необичайно горещия следобед, в който хората са се затворили в бараките си. През последните дни тишината е толкова непривична, че Дита се спира, за да я вдъхне.
Тогава забелязва, че някой я гледа. В лагер БIIв една самотна фигура я поздравява и ѝ прави знаци. Това е затворник, младо момче, което сигурно извършва някакъв ремонт. Когато се доближава до оградата и се вглежда по-внимателно, вижда, че носи униформа на райета — по-нова от тези, които обикновено е виждала да носят затворниците от съседните лагери. Баретата му показва, че е от персонала по поддръжката — привилегирован ранг. Спомня си поляка, който поставяше асфалтова мушама на покривите в зоната на клозетите и който се възползваше от работата си, за да върти тайни сделки. Уменията им за всякакъв вид ремонтни работи им дават възможност да имат достъп до всички лагери и което е по-важно, дажбите им храна са по-големи. Затова се разпознават веднага, като това момче, което има здрав вид и бузите му не са хлътнали.
Дита показва с жест, че си тръгва, но той жестикулира разпалено и ѝ прави знак да се приближи. Изглежда приятно момче и смеейки се, ѝ казва няколко думи на полски, които Дита не разбира. Звучи ѝ позната само думата ябко, която на чешки означава „ябълка“. Дума фетиш. Всяко нещо, което означава храна, е фетиш. Дита протяга врат и му казва:
— Ябко?
Той се усмихва и ѝ показва с пръст — „не“.
— Не ябко… яйко!
Остава малко разочарована. Толкова отдавна не е опитвала вкуса на ябълка, че дори вече не знае точно какъв е той. Доколкото си спомня, ябълките са сладки, с лек кисел привкус, въпреки че най-добре помни скърцането на бялото им сочно месо. Устата ѝ се изпълва със слюнка. Не знае какво иска да ѝ каже това момче. Може би нищо, просто иска да флиртува с нея, но трябва да разбере. Въпреки че ѝ е досадно, не ѝ е неприятно, когато малко по-големите момчета се заглеждат в нея, особено сега, когато косата ѝ отново е пораснала.