На следващата сутрин Дита отново разполага своята библиотека върху пейката и докато групите се настаняват на табуретките, Мириам Еделщайн се приближава до нея и навежда глава, за да не повишава глас.
— Няма да дойдат — ѝ прошепва.
Дита прави знак, че не разбира.
— Шмулевски го е научил. Изглежда, че международните наблюдатели са отишли в Терезин и нацистите организирали всичко много добре, така че не могли да видят нищо друго. Наблюдателите от Международния червен кръст няма да дойдат в „Аушвиц“.
— Тогава… а нашият момент?
— Не знам, Едита. Иска ми се да вярвам, че винаги идва момент за истината. Трябва да изчакаме, да имаме търпение. Ако от Червения кръст не дойдат, вероятно семейният лагер вече няма да е нужен на Химлер.
Дита се чувства измамена. Всички са вярвали, че наблюдателите от Червения кръст ще пристигнат със скалпел, за да разпорят вътрешностите на Холокоста и да ги покажат на света, но вместо скалпел са използвали лейкопласт. Освен това, ако досега животът им е струвал твърде малко, сега вече не струва нищо.
— Лошо, лошо — прошепва тя.
Мириам не греши и събитията се развиват бързо. Една сутрин, на пръв поглед като всяка друга, Лихтенщерн обявява края на учебните занятия пет минути преди края, но никой освен него не си дава сметка за това, защото е единственият в целия лагер, който има часовник. Мириам Еделщайн го придружава и двамата се качват не без усилие на хоризонталната печка, простираща се от край до край в бараката. Децата, които мислят, че това е краят на сутрешните часове преди супата, се боричкат, смеят се и се шегуват весело. Затова остават крайно изненадани, когато отговорникът на блока надува оглушително свирката си, за да привлече вниманието.
На ветераните този звук им напомня за Фреди Хирш и млъкват: знаят, че ще се случи нещо много лошо, щом Лихтенщерн използва този символичен предмет на основателя на училището.
С много сериозен глас им казва, че Мириам Еделщайн ще им съобщи нещо много важно. Тя изглежда уморена, но гласът ѝ е ясен.
— Учители, ученици, помощници… трябва да ви съобщя, че комендантството на „Аушвиц-Биркенау“ ни уведоми, че семейният лагер ще бъде закрит незабавно. Това беше последният учебен ден на блок трийсет и първи.
Нервен шепот изпълва бараката и Мириам прави жест с ръка, за да ги укроти.
— Утре СС ще извършат селекция. Ще има две групи: едните ще бъдат преместени в друг лагер, а другите ще останат тук.
— Какъв вид селекция? — пита един от учителите.
— Не са ни дали повече обяснения. Не знам нищо повече.
Тревожно шушукане се разнася из цялата барака. „Селекция“ е дума, която никой не иска да чува. Нацистите ще завъртят колелото на рулетката. Ако късметът ти обърне гръб, губиш собствения си живот.
Надвиквайки шума от коментарите, Мириам им съобщава всеки да се яви на сутрешната проверка пред бараката си, след което ще получат заповеди от капото на лагера във връзка със селекцията. Шумът се усилва до такава степен, че само тези, които са точно под тях, чуват последните ѝ думи, с които пожелава от сърце много късмет на всички.
Дита поклаща леко глава. Късметът вече едва ли ще може да направи нещо за тях.
В следобедните часове блок 31 е празен. Наново се е превърнал в склад. Почуква няколко пъти на вратата и тъй като Лихтенщерн не отговаря, използва ключа, който са ѝ дали преди седмици. Вижда няколко празни консервени кутии, мръсни парчета плат, няколко не особено чисти чаршафа и някакви дрехи върху картонени кутии с малко провизии.
Използва отсъствието на Лихтенщерн и малкото време, което ѝ остава до определения час, за да извади една по една всичките си книги.
От доста дни не е разгръщала атласа и изпитва огромно удоволствие, проследявайки отново криволичещата линия на бреговете, прокарвайки пръст нагоре-надолу по планинските вериги, шепнейки имената на градове като Лондон, Монтевидео, Отава, Лисабон, Пекин… и сякаш отново чува гласа на баща си, докато върти глобуса. Изважда пожълтелия екземпляр на „Граф Монте Кристо“, чиито тайни, въпреки че е на френски, е успяла да разгадае благодарение на Маркета. Произнася на висок глас името на Едмон Дантес, като се опитва да имитира френския акцент, докато остава доволна от себе си. Дошъл е моментът да напусне зловещия замък Иф.