След един час Хирш стана от леглото, за да потърси един от лекарите.
— Взех решение — каза той. — Веднага щом се стъмни, ще издам заповед. Трябва ми хапче, за да успокоя нервите си.
(…)
Бунт срещу немците е пълна лудост — помисли си докторът. Означаваше смърт за всички: за осъдения контингент; за затворниците от семейния лагер, включително и за екипа на болницата, който Менгеле е поискал да запази. Този мъж беше полудял, очевидно не беше на себе си и ако не го спрат, еврейските лекари ще умрат заедно с останалите затворници.
— Ще ти дам успокоително — каза му лекарят и се обърна към фармацевта.
Лекарствата никога не стигаха, но имаха малък запас от успокоителни. Фармацевтът му подаде шишенце със сънотворни хапчета. С бързо движение докторът изсипа съдържанието му в ръката си и стисна шепа. В чашата си имаше малко студен чай, в който сложи хапчетата и го разклати силно, докато се разтворят.
В Наказателния кодекс има думи, които описват това, което в действителност се е случило с Фреди Хирш в онзи следобед през 1944 г. Понякога измислицата в романите прикрива истини, които не може да бъдат разкрити по друг начин.
Има и други свидетелства, които опровергават все повече тезата за самоубийство, залегнала в официалните сведения за живота му. В своите мемоари Майкъл Хъни — куриер от медицинския екип в семейния лагер, поставя под съмнение свидетелството на Розенберг за случилото се на 8 март 1944 г.: He was given an overdose of Luminalets when he asked for a pill because of a headache. (Дадоха му свръхдоза таблетки луминал, когато поиска хапче за главоболие.)
Надявам се тази книга също така да реабилитира личността на Фреди Хирш, опетнена от фалшивото твърдение, че е отнел живота си доброволно. По тази причина неговата твърдост в решителни моменти е била поставяна под съмнение в продължение на години. Фреди Хирш не се е самоубил. Никога не би оставил децата сами. Бил е капитан: щял е да потъне с кораба си. Така трябва да бъде запомнен: като изключително смел боец.
И разбира се, тази книга е в чест на Дита, от която научих толкова много.
Нашата библиотекарка от блок 31 все още живее в Нетания и прекарва няколко дни в годината в малкия си апартамент в Прага. Ще продължи да го прави, докато здравето ѝ позволява. Все още е невероятно любопитна, проницателна, любезна и силна жена. Досега никога не съм вярвал в герои, но сега знам, че съществуват. Дита е един от тях.
Приложение
Какво стана със…?
Руди Розенберг
След войната сменя името си на Руди Върба. След като успява да избяга от „Аушвиц“ заедно с Фред Вецлер, веднага представя на еврейските ръководители в Жилина първия си доклад за това, което реално става с депортираните в „Аушвиц“ и което няма нищо общо с нацистките лъжи. Докладът е изпратен в Будапеща, но някои висши еврейски ръководители не му обръщат внимание и през май нацистите започват да изпращат по дванайсет хиляди евреи на ден в „Аушвиц“. Когато пристигат във Великобритания, Руди Розенберг и Фред Вецлер предават друг подробен доклад, който запознава света със страшната истина за това, което се върши в концентрационните лагери. Текстът е едно от доказателствата, използвани по време на Нюрнбергския процес. След войната Розенберг е удостоен с награда. Завършва химия в Университета в Прага и става уважаван преподавател в областта на неврохимията. Живее в Канада и умира през 2006 г. Поради острите критики, които отправя към видни членове на унгарската еврейска общност, които по-късно изиграват важна роля за основаването на държавата Израел, някои сектори в еврейската държава в продължение на десетилетия поставят под съмнение свидетелските му показания и личността му и дори и днес той е смятан там за противоречива фигура.
Елизабет Фолкенрат
По професия е фризьорка, но приемането ѝ за член на нацистката партия я вкарва в редиците на СС. Преминава период на обучение в лагера „Равенсбрюк“ и през 1943 г. я изпращат в „Аушвиц“ на длъжност надзорничка. През ноември 1944 г. я повишават в старша надзорничка — пост, на който издава заповеди за извършването на голям брой екзекуции.
В началото на 1945 г. я прехвърлят в лагера „Берген-Белзен“ като старша надзорничка. Когато съюзниците освобождават лагера, е арестувана от английските войски и завършва на скамейката на обвиняемите. На процеса за изясняване отговорността на надзирателите в „Берген-Белзен“ е осъдена на смърт чрез обесване. Екзекутирана е на 13 декември 1945 г. в град Хамелин.