Рудолф Хьос
Комендантът на „Аушвиц“ получава строго католическо образование и баща му дори настоява да бъде ръкоположен за свещеник. В крайна сметка Хьос решава да се посвети на армията: възхищава се от реда и йерархията. По времето, когато е комендант на „Аушвиц“, са убити между един и два милиона души. Когато войната свършва, Хьос се измъква от обсадата на съюзниците, които издирват най-големите военни престъпници, като използва фалшива самоличност на войник от Сухопътните войски. В продължение на година работи като фермер, докато съюзниците принуждават съпругата му да издаде мястото, където се укрива, и го задържат. В Полша е осъден на смърт. Преди екзекуцията написва в затвора мемоарите си, в които не отрича стотиците хиляди убийства, като се оправдава, че поради военния си ранг е бил длъжен да се подчинява на дадените му заповеди. Дори се гордее с организаторския си талант да управлява една толкова сложна машина за смърт като тази в „Аушвиц“. Обесен е в „Аушвиц I“ и днес там все още може да се види ешафодът, на който е изпълнена смъртната присъда.
Адолф Айхман
Айхман е един от главните идеолози на така нареченото „окончателно решение за изтребление на еврейската раса“. Отговаря за логистиката на депортиранията към концентрационните лагери. Същевременно е създател на „Юденрат“, или еврейските съвети, които оказват съдействие при депортиранията. След края на войната Айхман е заловен от американските войски, но тъй като се подвизава под името Ото Екман, не си дават сметка, че това е един от най-издирваните нацисти. Крие се в Германия, минава през Италия и през 1950 г. се качва на кораб за Аржентина. Там се събира със семейството си и живее под фалшиво име, като работи в автомобилно предприятие. През 160 г. благодарение на информацията, доставена от ловеца на нацисти Симон Визентал, елитен екип от израелските тайни служби (Мосад) го открива в Буенос Айрес. В дръзка операция задържат Айхман на улицата, вкарват го в кола и много бързо се отправят към летището. Извеждат го нелегално от страната със самолет на израелската компания „Ел Ал“, представяйки го за пиян авиомеханик. Тази операция предизвиква остър дипломатически конфликт между Аржентина и Израел. Оберщурмбанфюрерът от СС е осъден на смърт в Йерусалим. Екзекутиран е на 1 юни 1962 г.
Петър Гинц
Главният редактор на списание „Ведем“, което младежите в Терезин издават с доброволен труд, е роден на 1 февруари 1928 г. в Прага. Родителите му са запалени есперантисти и хора с широки интереси в областта на културата. През октомври 1942 г. Петър, заедно със стотици други свои съграждани е депортиран в Терезин по заповед на Гестапо, а родителите му и сестра му остават временно в Прага. Петър е едно от малкото деца, които са сами в Терезин, въпреки че родителите му често му изпращат колети с храна и листове, за да пише. В едно от запазените му писма, Петър моли родителите си да му изпратят дъвки, тефтерчета, лъжица, хляб, копирни плаки… и книга по социология. Споделя колетите с децата от съседните легла. Неговата щедрост, интелигентност и любезно държане му спечелват обичта на другарите и преподавателите му. През 1944 г. го депортират от Терезин и след войната не се връща вкъщи. Името му не се споменава в нито един от регистрите на починалите и в продължение на десет години семейството му живее с надеждата да го види отново. След този срок обаче с тях се свързва Йехуда Бакон, който е бил депортиран със същия контингент. Закарали ги в „Аушвиц“. Още на самата гара извършили подбора. Отделените вдясно били изпратени в лагера, а тези отляво — отведени директно в газовите камери. Йехуда е видял Петър да отива към лявата редица.
Давид Шмулевски
Полският лидер на Съпротивата в „Аушвиц“ е дългогодишен активист с леви убеждения до задържането му: участвал е в интернационалните бригади по време на Гражданската война в Испания и след това воюва срещу нацистите. Когато войната приключва, заема отговорни длъжности в Полската комунистическа партия. Оказва се замесен в някаква мътна афера — нещо свързано с контрабанда на произведения на изкуството, което го принуждава да се оттегли от партията и да се пресели в Париж, където живее до смъртта си. Не се знае доколко замесването му в тази история е машинация от страна на ръководството на комунистическата партия с цел да подрони авторитета му, тъй като положението му на герой от войната го прави недосегаем. Синът на племенника му, полемичният и брилянтен английски интелектуалец Кристофър Хиченс, починал през 2011 г., разказва някои подробности в мемоарната си книга „Хич-22“.