Зигфрид Ледерер
Бяга от лагера заедно със старши ефрейтор от СС Виктор Пещек, който дезертира и това му коства живота. Ледерер се измъква на косъм от Гестапо и става активен член на Съпротивата. В Зрабаслав се представя за генерал от СС, за да съдейства на местните групи от Съпротивата. След това отива в Словакия, където помага на местните партизани до края на войната.
Ханс Шварцхубер
През 1943 г. е назначен за отговорник на мъжката зона на „Аушвиц-Биркенау“, която включва и семейния лагер. През 1944 г. е прехвърлен в лагера „Равенсбрюк“ като заместник-комендант. През 1945 г. е задържан от Британската армия и още на място са събрани неоспорими доказателства, че през последните месеци е изпратил в газовата камера най-малко 2400 души. Осъден е на смърт. През 1947 г. е екзекутиран по начина, който му е бил любим по времето, когато е бил комендант — чрез обесване.
Йозеф Менгеле
През януари 1945 г., няколко дни след като съюзническите войски превземат лагера „Аушвиц“, Менгеле се присъединява към отстъпващ пехотен батальон. Така става военнопленник заедно със стотици други войници и успява да мине незабелязан. Освен хаоса през първите седмици след края на войната, за това допринася и обстоятелството, че съюзниците установяват самоличността на членовете на СС по татуираната на ръката им кръвна група — нещо, което не важи за редовите войници. Но Менгеле, винаги предвидлив, никога не си е правил татуировката. Успява да избяга от Германия с финансовата помощ на влиятелното си семейство индустриалци и се укрива в Аржентина. Там живее охолно като съдружник във фармацевтично предприятие. В края на петдесетте години ловецът на нацисти Симон Визентал открива следите му благодарение на удостоверение за развод, подписано от Менгеле — процедура, която капитанът лекар урежда с жена си чрез писмо. Но някой успява да го предупреди, че са го открили, и Менгеле заминава за Уругвай. Там живее под нова фалшива самоличност, но с повече ограничения, в скромна къща и с тягостното чувство на преследван. Въпреки всичко никога не успяват да го заловят. Умира през 1979 г., вероятно от инфаркт, докато се къпе на плажа. В биографията на Менгеле, написана от Джералд Поснър и Джон Уеър, авторите разказват как синът му Ролф е отишъл да го посети, преди да умре, след като години наред са поддържали периодично връзка с писма. Ролф най-после успява да му зададе въпроса, който го терзае от дете: дали наистина баща му е виновен за ужасяващите престъпления, които му приписват. За един син е трудно да приеме, че собственият му баща, толкова внимателен и благоразумен в писмата си, може да бъде онова кръвожадно чудовище, за което пишат вестниците. Когато най-после го пита лице в лице дали наистина е давал заповеди за екзекутирането на хиляди хора, Йозеф Менгеле го уверява, че напротив, било точно обратното. Съвсем убедено и хладнокръвно му обяснява, че със своите подбори, с които отделял годните за работа евреи от онези, които ще бъдат убити, на практика е спасил от смърт хиляди евреи.
Сепъл Лихтенщерн
При селекцията в семейния лагер през юли 1944 г. Сепъл Лихтенщерн е изпратен в лагера „Шварцхайде“ в Германия. Там работи в завод за добив на дизелово гориво на базата на лигнит. В края на войната нацистите организират зловещ поход, без храна, с хиляди затворници от лагери, които всеки момент ще попаднат в ръцете на съюзниците. Наречен е „марш на смъртта“, защото в този принудителен поход, в който оръжията стрелят при най-малкия повод, а припадналите се екзекутират насред пътя, намират смъртта си хиляди лагеристи. Лихтенщерн умира по време на този последен акт на нацистката лудост и останките му почиват в гробището на Заупсдорф в Германия.
Маргит Барнаш
Омъжва се и прекарва живота си в Прага. Въпреки че Дита емигрира в Израел, не прекъсват връзката си. Пишат си и изпращат снимки на децата си. Маргит има три дъщери. Третата се появява непланирана, когато тя е почти на четирийсет години, и я кръщава с името Дита. Маргит умира рано, на петдесет и четири години. Дита Краус продължава да поддържа връзка с нейните дъщери. За тях тя е като родна леля и се виждат всеки път, когато посещава Прага.
Библиография
Adler, Simon, Block 31: The Children’s Block in the Family Camp a Birkenau, Yad Vashem Studies XXIV, 1994.