След проверката тази сутрин първо отива при отговорника на блока. Почуква три пъти и Хирш вече знае, че това е библиотекарката. Отваря вратата и я затваря бързо след нея. Отваря скривалището, за да извади книгите, които са му поискали за деня, но не повече от четири. Ако има още поръчки, трябва да изчакат до следващия ден, защото повече не се побират в тайните отделения на дрехата на Дита.
За да пъхне книгите във вътрешните джобове, трябва да разкопчае няколко копчета на горнището на роклята. Фреди я гледа и тя за момент се поколебава. Едно порядъчно момиче не би трябвало да е насаме в стаята на мъж. И още по-малко да си разкопчава роклята пред него. Ако майка ѝ научи, ще настане истинска катастрофа. Но няма време, твърде опасно е, във всеки момент някой може да почука на вратата на отговорника на блока.
Разкопчава роклята и една от малките ѝ гърди се показва. Той я забелязва и обръща поглед към вратата. Тя се изчервява, но се чувства горда. Хирш си е дал сметка, че не може да я възприема като малко момиче.
Брезентовите джобове имат в долната си част лента, която се връзва на височината на корема. Така книгите не се разместват. Четирите почти не си личат под широката рокля, която Дита носи. Отговорникът на блока кимва доволно. Тази сутрин има само две поръчки, направени предния ден: учебника по алгебра и „Кратка история на света“.
Излиза от стаята на Хирш както е влязла, не носи нищо в ръце, с малките томчета идеално скрити под дрехата ѝ. Дори някой да я е видял да влиза и да излиза, няма да заподозре нищо. Възползва се от суматохата, която настъпва след проверката, когато децата се събират на групи, за да отидат в дъното на бараката. Скрива се зад една купчина дъски и изважда книгите. Останалите я виждат да се появява с книгите в ръце, но не знаят откъде точно ги е извадила. Истински номер на фокусник, който предизвиква възхищението на дечурлигата.
Учителят Ави Офир е поискал учебника по алгебра за учениците си, които са от най-големите в училището. Дита смята, че с нищо не изпъква сред останалите, че е твърде безлична. Понякога ѝ се иска да е по-висока и по-закръглена. Затова, когато стана библиотекарка, смяташе, че никой няма да ѝ обърне внимание, когато отиде при някоя група и връчи книгата на учителя. Че ще се изгуби сред множеството в бараката като сянка. Само че грешеше.
Когато се приближава, дори най-палавите — тези, които се дърпат за дрехите или разпалено обсъждат марки коли — внезапно се укротяват и следят внимателно жеста, с който протяга ръка и подава книгата. Учителят я взема и я разтваря. Разтварянето на книгата е ритуал.
Много от тях са мразели книгите, когато са ходели на училище. Книгите са били синоним на досадно учене, на дълги уроци по различни науки, на часове на четене под заплашителния поглед на учителя, на домашни, които им пречат да излязат да играят навън. Но в лагера книгата е като магнит. Не могат да откъснат очи от нея, а някои дори стават от табуретките си и отиват при Ави Офир, за да им позволи да я докоснат. Това предизвиква малка суматоха и учителят строго им заповядва да седнат на местата си.
Дита се вглежда в Габриел, луничаво червенокосо момче и голям немирник, който по време на урок имитира звуци на животни, дърпа косата на някое момиче или крои някоя лудория. Но сега гледа омаян книгата. Всички я гледат.
Първите дни не разбираше този внезапен интерес към книгите дори у най-немарливите ученици, но постепенно осъзна, че книгите са свързани не само с изпитите, ученето и най-досадните задачи в ученичеството, но и са символ на живот без телена ограда и без страх. Дори онези, които никога не са отваряли книга освен по принуда, сега разпознават в този предмет от хартия свой съюзник. Щом нацистите забраняват книгите, значи, книгите са на тяхна страна.
Досегът с книгите ги доближава донякъде до нормалността, а това е мечтата на всички. Пламенното желание, което всички отправят в молитвите си със затворени очи, не са луксозни играчки, нито кой знае какви неща. Това, за което се молят на Бог, е да играят на криеница на площада, да пият вода от чешмата.
Когато отива да връчи следващата книга, някои учители ѝ правят знаци, че и те биха искали да разполагат с някоя от книгите. Учителят от съседната група протяга врат и казва, че той също проявява интерес, после друг повтаря същото. Когато среща заместник-директора Лихтенщерн, тя споделя с него изненадата си.