Библиотеката в Терезин беше хартиен октопод, който протягаше пипалата си от сградата Л304 и разнасяше книгите из целия град. Пренасяха ги на колички с колелца, които минаваха през различните жилищни блокове, така че хората да могат да ги вземат назаем.
Петър работеше в нивите с насаждения и същия ден след работа имаше поетичен рецитал, така че Дита придружи на драго сърце една библиотекарка, госпожица Ситигова, докато буташе количката с книги по улиците на Терезин. След работния ден в цехове, фабрики, леярни или в нивите библиотеката предлагаше разтуха, от която мнозина се възползваха. Макар че госпожица Ситигова също ѝ каза, че често крадели книги, и то невинаги за да ги четат, а за да ги използват като тоалетна хартия или като гориво за печките. Така или иначе, книгите вършеха полезна работа.
Не се налагаше да вика силно, обявявайки пристигането си: „Библиотечно обслужване!“. Млади и стари повтаряха възгласа един след друг и тутакси от сградите излизаха хора, които започваха да разлистват томчетата. Толкова ѝ хареса да тика количката с книги из целия град, че оттогава всеки ден след работа и в следобедите, когато нямаше урок по рисуване, помагаше на библиотекарката.
И точно тогава отново видя Фреди Хирш.
Живееше в една сграда близо до централния магазин за дрехи. Човек рядко можеше да го види там, защото винаги беше в движение, организираше спортни състезания или участваше в различни дейности с младежите от гетото. В случаите, когато се приближаваше до количката на Дита, винаги вървеше с обичайната си енергична походка и с безупречно чисти дрехи и поздравяваше с лека усмивка, но тя бе достатъчна, за да се почувства човек значим. Търсеше песнопойки или книги с поезия, за да ги използва по време на срещите, които организираше с групи момчета и момичета всеки петък вечерта, за да отбележат шабат. На тези срещи пееха, обясняваха се истории и Фреди им говореше за Израел, където щели да се завърнат след войната. Веднъж дори покани Дита да се присъедини към групите, а тя, цялата изчервена, му отговори, че ще го направи някой ден, но я беше много срам и не вярваше, че родителите ѝ ще ѝ разрешат. Дълбоко в себе си обаче с радост би се включила в тези групи от по-големи момчета и момичета, които пееха, обсъждаха разни неща като възрастни и дори се целуваха скришом. После Фреди си тръгваше забързано, като човек, който трябва да изпълнява мисия.
Осъзнава колко малко познава Алфред Хирш. А той държи живота на Дита в ръцете си. Ако каже на германското комендантство: „Затворничката Едита Адлерова крие книги под дрехите си“, при първата инспекция ще я хванат на местопрестъплението. Но ако иска да я издаде, защо не го е сторил досега? Как ще издаде себе си, като целият блок 31 е негова инициатива? Нищо не разбира. Трябва да проучи въпроса, но много дискретно. Може би Хирш помага на затворниците по някакъв начин и тя би могла да провали всичко.
Сигурно е това.
Иска ѝ се да вярва в Хирш. Но тогава защо го е страх, че ще го разкрият и ще го намразят? Не е възможно Хирш да е предател, повтаря си тя. Не е възможно. Хирш е човекът, който най-много се е опълчвал на нацистите, който най-много ги презира, който е горд, че е евреин, който рискува живота си, за да могат децата да имат училище.
Но за какво ни лъже?
9
Карантинният лагер е пълен с току-що пристигнали руски войници. Почти нищо не е останало от войнишкото им достойнство: обръснали са главите им и носят раираната затворническа униформа. Сега са армия от просяци. Чакат прави или седнали на земята, има малко групички и почти пълна тишина. Някои гледат през оградата и виждат чешките жени от семейния лагер с непокътнати коси и тичащите по лагерщрасе деца.
Като регистратор в този лагер, Руди Розенберг е зает със съставянето на списъците на новопристигналите в него. Руди говори руски, полски и малко немски. Това улеснява есесовците, които надзирават регистрирането, и Руди знае това. Тази сутрин е успял да скрие в джобовете си четирите молива, които са му отпуснали. Обръща се към един познат ефрейтор, който е по-млад от него и с когото често разменя шеги, особено по адрес на момичетата, пристигащи с женските влакове.
— Ефрейтор Латек, какъв натоварен ден. Все на вас се пада тежката работа!
— Вярно е. Значи и ти си го забелязал, Розенберг? Аз върша цялата работа. Сякаш няма други ефрейтори във взвода. Този проклет сержант ме е взел на мушка. Нали е баварски селяндур, не понася берлинчани. Нямам търпение да ме изпратят на фронта.
— Ефрейтор, извинете за безпокойството, но моливите ми свършиха.