— За германците хуморът е да се гъделичкат по краката.
— А след като отишъл в Англия?
— Фройд починал на следващата година, през трийсет и девета. Бил вече стар и много болен. — Учителят взема книгата на Фройд и я разлиства. — Книгите на Фройд бяха първите, които Хитлер заповяда да изгорят през 1933 г. Тази книга е много опасна. Не само е нелегална, но и забранена.
Дита потреперва и решава да смени темата.
— А кой е бил Хърбърт Уелс?
— Мислител, социалист. Но преди всичко велик романист. Чувала ли си за невидимия човек?
— Да.
— Точно той е написал книгата за него. Също „Война на световете“, в която разказва как марсианците идват на Земята. И „Островът на доктор Моро“, за онзи откачен учен, който прави генетични кръстоски между хора и животни. На доктор Менгеле много ще му хареса. Но мисля, че най-добрата му книга е „Машината на времето“. Да пътуваш във времето… — При тези думи той се замисля. — Представяш ли си? Знаеш ли какво би означавало да се качиш на тази машина, да се върнеш през 1924 г. и да попречиш на Адолф Хитлер да излезе от затвора?
— Но всичко това за машината е измислица, нали?
— За съжаление, да. Романите добавят към живота това, което му липсва.
— Ако смятате, че ще е по-добре, мога да сложа господин Фройд и господин Уелс на различни места.
— Не, остави ги така. Може би ще научат нещо един от друг.
И изрича това с такъв невъзмутим глас, че Дита не разбира дали говори сериозно, или се шегува.
Когато той се обръща и отива при групата си, Дита си мисли, че този човек е ходеща енциклопедия. Помощникът до нея не е промълвил нито дума. Едва когато учителят се отдалечава, я осведомява с пискливо детско гласче (и тогава Дита разбира защо се старае да говори колкото се може по-малко), че този човек се казва Ота Келер и е комунист. Тя кимва с глава.
Същия следобед поръчаха на Дита една от „живите“ ѝ книги — „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон“. Госпожа Магда е крехка на вид жена с бяла коса и толкова дребничка, че прилича на врабче. Когато обаче започва да разказва историята, тя се извисява, гласът ѝ зазвучава енергично и тя разперва ръце, за да покаже как размахват крила гъските, които носят във въздуха Нилс Холгерсон. Върху това ято от птици се качват също групата деца на различни възрасти, които следят думите ѝ с широко отворени очи и летят из небето на Швеция.
Почти всички са чували тази история и преди, дори няколко пъти, но най-много ѝ се наслаждават тези, които я познават най-добре, и разпознават различните епизоди на разказа, и дори се смеят предварително, защото те вече също са част от приключенията. Дори Габриел, кошмарът на учителите в блок 31, който обикновено не може да стои мирно и минута, седи вцепенен като статуя.
Нилс е пакостливо момче, което се отнася подигравателно и грубо с животните във фермата на родителите му. Един ден, когато е останал сам вкъщи, среща едно джудже, на което му е писнало от надменното му държане и го смалява до размерите на обитател на гората. По стечение на обстоятелствата момчето се озовава на гърба на домашния гъсок Мортен, който се присъединява към ято диви гъски, браздящи небето на Швеция. И докато Нилс лети на гърба на добрия гъсок, израства и забелязва, че светът не свършва с него и себичното му държане, аудиторията също се извисява над суровата действителност, където често се налагат егоизмът, изпреварването на опашката за супа или кражбата на лъжицата на съседа.
Когато Дита отива при госпожа Магда, за да ѝ каже, че има час за Нилс Холгерсон, жената понякога се колебае.
— Но всички вече са чували приказката десетки пъти! Когато видят, че ще им я разкажа отново, ще си тръгнат.
Но никой никога не си тръгва. Без значение е колко пъти ще чуят историята, тя винаги им харесва. Освен това винаги искат да я чуят от началото. Понякога учителката, от страх да не им доскучае, гледа да я съкрати, като прескача някои пасажи, но веднага се надигат протести сред публиката.
— Не е така! — казват ѝ.
И трябва да се върне назад и да разкаже всичко, без да пропуска нищо. Приказката свършва, в другите групи приключват игрите на гатанки или скромните ръчни дейности, които могат да си позволят с оскъдните налични материали. Една група момичета са измайсторили кукли от стари чорапи и дървени клечки. След следобедната проверка, надзиравана от заместник-директора, децата напускат бараката, за да се върнат при родителите си.
Помощниците бързо приключват задачата си. Метенето на пода с метлите от калуна е по-скоро ритуал или просто начин да оправдаят поста си, отколкото някаква необходимост. Подреждат табуретките и почистват въображаемите остатъци от храна, защото никой не пилее нищо и паничките се облизват с език до последната капка супа. Една троха е цяло съкровище. Напускат бараката, след като приключат с почистването, и спокойствието се настанява окончателно в блок 31, който през деня е бил истинско гъмжило от уроци, песни и мъмрене на най-непослушните.