Макар че може да има нещо повече от нацисти и затворници, може да има и други страни, но тя не успява да ги различи. Ще се опита да говори с господин Томашек. Всичко е много объркано, но като затваря очи, в съзнанието ѝ изплува картина, която ще се превърне в една от най-ценните ѝ снимки от „Аушвиц“: двете с Маргит паднали върху покритата със сняг земя, Рене ги гледа и трите се смеят високо. Докато продължават да се смеят, нищо не е загубено.
11
В края на февруари 1944 г. една делегация, водена от Адолф Айхман (оберщурмбанфюрер, началник на Отдела по еврейските въпроси на Гестапо между 1941 и 1945 г.) и директора на секцията за чужбина на Германския червен кръст Дитер Нойхаус, посети „Аушвиц-Биркенау“. Задачата на тези хора беше да вземат лично доклада, който бяха поискали от отговорника на блок 31 за дейността на експерименталната барака, единствената в целия комплекс от концентрационни лагери „Аушвиц“, предназначена за деца.
Хирш е дал точни указания на Лихтенщерн — всички, големи и малки, да са строени и в безупречен вид за посещението. Отговорникът на блок 31 е особено взискателен към хигиената. Всеки ден децата стават в седем часа сутринта и помощниците ги водят в редица към душовете. Там се къпят с тънка струя вода, която е толкова студена, че пари. В януарските сутрини температурата понякога пада до двайсет и пет градуса под нулата. Има дни, в които тръбите замръзват. Хирш обаче държи педантично на хигиенните навици, въпреки че децата треперят от студ, докато се мият. Имат много малко хавлиени кърпи, по една на двайсет-трийсет деца. Оттам отиват за проверка по бараките си.
Когато по средата на сутринта Хирш се появява идеално сресан и обръснат, децата вече са строени в редици. Личи си, че е напрегнат по държането му, много по-строго от обичайното. Заповедите му са безапелационни. Навън се чуват изсвирвания и тропотът на ботушите на палачите по дъсчената пътека, която са направили от едната страна на бараката. След малко двама есесовци надничат вътре и правят път на група офицери, окичени с отличителни знаци и ордени.
Фреди Хирш си проправя път между редиците от затворници и застава мирно, като удря токове с обувките, които не са практични като налъмите, но пък са по-елегантни. След като иска разрешение, започва да обяснява, че в блок 31 събират децата през деня и че по този начин те не пречат на нормалното функциониране на лагера и родителите им могат спокойно да работят. Хирш се чувства удобно да се изразява на родния си език, чешкият не му се удава добре.
Комендантът Рудолф Хьос и Айхман стоят най-отпред. Зад тях са застанали други офицери от СС, сред които Шварцхубер, лагерфюрерът на „Аушвиц-Биркенау“. Малко по-назад и леко встрани е доктор Менгеле. Чинът му на капитан е по-нисък от този на подполковниците, които ръководят делегацията, и би могло да се заключи, че стои назад от уважение към йерархията. Дита обаче го наблюдава и забелязва безразличието, изписано на лицето му, сякаш му е досадно. И е така: отегчава го това посещение на началници, които са решили да прекарат сутринта в лагера, все едно че отиват на някое голф игрище.
Внезапно Менгеле вдига глава и насочва поглед към затворниците. Гледа я. Дита се преструва, че гледа пред себе си, но знае, че Менгеле я наблюдава със същия дистанциран интерес, с който лекар преглежда пациент. Изпитва желание да изчезне от лицето на земята. Какво иска този човек от нея? Едва ли е секс, както в случая с Рене. Иска ѝ се Маргит да е там, за да види дали приятелката ѝ, която изглежда толкова осведомена по въпроса, ще различи онзи мръснишки поглед, който според нея имат мъжете, когато гледат млади момичета. На нея самата ѝ се струва, че Менгеле няма мръснишки поглед. Лицето му не изразява нищо. В очите му няма нищо. А това ужасява.
Айхман кимва с глава и с този жест показва неприкрита снизходителност към думите на Хирш. Както и че му оказва огромна услуга, като го слуша. Офицерите стоят на не по-малко от половин метър от евреина, директор на блока. Макар да носи чиста риза и панталонът му да не е твърде измачкан, Хирш прилича на беден селянин пред тази група от началници с безупречно изгладени униформи, лъскави ботуши и здрав вид. Дита го гледа и въпреки всичките си съмнения изпитва огромно възхищение към този беззащитен човек, който застава пред устата на зверовете и ги кара да го слушат. С презрение, но го слушат. Хирш е факир, който хипнотизира отровни змии. Дита му вярва. Отчаяно желае да му вярва.
Когато шествието от високи ботуши и дълги палки се отдалечава, двама помощници пристигат с тенджерата с обедната супа и животът се връща към нормалния си ритъм. Изваждат се купичките и изкривените лъжици и децата се молят да им се падне поне едно парче морков. След обяда са свободни да играят на каквото си искат или да отидат при родителите си и бараката се опразва. Само няколко учители се събират на табуретките в дъното, за да обсъдят посещението на нацистките величия. Биха искали да чуят и мнението на Хирш, но той е изчезнал точно за да избегне въпросите.