Къде е Хирш, питат се някои.
В офицерската столова има тържествен обяд. Доматена супа, пиле, картофи, зеле, щука на фурна, ванилов сладолед, бира. Сервират им затворнички от „Свидетели на Йехова“. Те са любимките на Хьос, защото никога не се оплакват, смятат, че щом това е Божията воля, трябва с радост да я приемат.
— Гледайте — казва на колегите си, като става от масата, без да маха салфетката от гърдите си.
Прави знак на една сервитьорка да се приближи и изважда люгера от кобура. Опира дулото на пистолета в слепоочието ѝ. Останалите нацистки офицери са престанали да ядат супата си и гледат в очакване. Настъпила е тишина и в столовата се усеща известно напрежение. Затворничката стои неподвижно с две мръсни чинии в ръцете си, без дори да поглежда пистолета или този, който го държи, и се моли беззвучно. Нито вик, нито протест, нито жест на уплаха.
— Благодари на Господ! — казва им Хьос, като се изкисква.
Останалите се засмиват от любезност. Рудолф Хьос наскоро е освободен като комендант на „Аушвиц“, защото подчинените му офицери са допуснали известни нередности във воденето на сметките на лагера и някои висши офицери от Гестапо вече не го гледат с толкова добро око. Айхман не изчаква Хьос да се върне на масата и започва да яде мълчаливо супата си. Тези шеги му се струват неуместни по време на хранене. За него убиването на евреи е сериозна задача. Затова, когато през 1944 г. самият шеф на СС, Хайнрих Химлер, иска от него да спре убийствата, предвид неизбежното поражение, той ще продължи масовото изтребление до края.
Новината, разпространена от госпожа Турновска, която Дита с основание нарича Радио Биркенау, за специален обяд с кренвирши за затворниците, се е оказала фалшив слух. Поредният.
Дита се отправя да види родителите си, но сред тълпата, която има в този час на почивка, преди възрастните да са се върнали на работа, вижда на известно разстояние господин Томашек и моментът ѝ се струва подходящ да говори с него. Той ще ѝ помогне да се ориентира. Познава толкова хора, че сигурно ще ѝ каже, че Фреди Хирш е почтен човек, че заслужава доверие. Запътва се към него, но на лагерщрасе има толкова хора, че е трудно да се придвижи. От време на време го губи от поглед, но после отново го вижда. Той върви към блок 31 и към болничната барака, където има по-малко хора. На възрастта на баща ѝ е, но се движи бързо и Дита не успява да го настигне. Вижда, че отминава блок 31 и продължава към края на лагера, където се намира складът за дрехи, чийто отговорник е един затворник германец, с ранг на капо. Чуди се какво ще прави там, защото на лагерниците не им е позволено да влизат без разрешение. Изглежда, германците смятат дрипите в този склад за много ценни притежания. Вероятно господин Томашек ще се опита да изпроси дрехи за някой затворник. Родителите ѝ са ѝ обяснили, че този толкова добър човек помага на много хора, включително с дрехи за тези, които се нуждаят.
Мъжът влиза в склада, преди Дита да го настигне, така че трябва да го чака отвън. Заразхожда се около бараката. Зад оградата на семейния лагер е широкият път, по който се влиза в „Аушвиц-Биркенау“, с почти готовата железопътна линия, по която влаковете ще спират в самия лагер, под наблюдателната кула при главния вход. Не иска да стои там, твърде открито е, затова върви край едната страна на склада и вижда прозорец. Привлича вниманието ѝ, защото останалите бараки нямат прозорци. Този е оставен отворен за проветрение на винаги влажното помещение. Приближава се и чува вътре гласа на господин Томашек. Изрежда някакви имена и номера на бараки. Прави го на немски. Леко заинтригувана, Дита сяда под прозореца. Не е възпитано да подслушваш чужди разговори.
Също не е възпитано да задушаваш хора с отровен газ…
Един гневен глас прекъсва думите на господин Томашек.
— Вече сме ти го казвали стотици пъти! Не искаме имена на пенсионирани социалисти! Искаме имена на хора от Съпротивата.
Дита разпознава този глас и този смразяващ начин на говорене. Това е Свещеника.
— Не е лесно. Крият се. Опитвам се…
— Опитвай се по-усърдно.
— Да, господине.