Докато крачи бързо с дългите си крака на чапла, тя се опитва да състави някакъв план на действие, но напразно. Единствената ѝ цел е да каже истината, макар че това не е много прието в „Аушвиц“.
Стига до бараката на родителите си и отпред, седнали на одеялата си, заварва групата хора, които обикновено се събират около господин Томашек. Там, разбира се, са и родителите ѝ. Една жена разказва нещо и господин Томашек кима с полузатворени очи и с добродушна усмивка насърчава жената да говори.
Дита се втурва решително, дори стъпва върху едно одеяло и оставя по него кални следи.
— Но, момиче!
Дита е зачервена и гласът ѝ трепери. Ръката ѝ обаче не трепери, когато я вдига и посочва към средата на групичката.
— Господин Томашек е предател. Доносник е на есесовците.
Веднага се надига шепот и хората нервно се размърдват. Господин Томашек се опитва да запази усмивката си, но не успява напълно. Изкривила се е на една страна.
Първа се изправя Лизел.
— Едита! Какво значи това?
— Аз ще ви кажа — обажда се една от жените. — Дъщеря ви е невъзпитана! Как може да ни прекъсва по този начин и да обижда почтен човек като господин Томашек?
— Госпожо Адлерова — казва ѝ друг от мъжете, — би трябвало да зашлевите дъщеря си. Ако не го направите вие, аз ще го направя.
— Мамо, вярно е — казва Дита нервно, вече не толкова убедително. — Чух го да говори в склада за дрехи със Свещеника. — Той е доносник!
— Това е невъзможно! — отново се обажда предишната жена, напълно възмутена.
— Ако не ударите една хубава плесница на момичето, за да млъкне, ще го направя аз. — И мъжът понечва да се изправи.
— Ако трябва да накажете някого, то това съм аз — казва Лизел с кротък глас. — Аз съм нейна майка и ако дъщеря ми не е постъпила правилно, аз трябва да ѝ ударя плесница.
Тогава се изправя Ханс Адлер.
— Никого няма да удряте — заявява решително той. — Едита казва истината. Знам това.
Сред групата се надига шепот на изненада.
— Разбира се, че казвам истината! — извиква Дита, вече по-окуражена. — Чух как Свещеника иска от него да му дава информация за Съпротивата. Затова по цял ден обикаля нагоре-надолу, затова разпитва толкова и кара хората да му разказват за себе си.
— Ще отречете ли, господин Томашек? — пита го Ханс, като го гледа право в очите.
Почти всички са станали и главите се обръщат към Томашек, който продължава да седи и да мълчи като статуя. Изправя се бавно и на лицето му е изписана обичайната полуусмивка, сега леко изкривена, която явно е решил да запази на всяка цена.
— Аз… — започва. Всички се приготвят да го изслушат внимателно, защото господин Томашек умее да се изразява и това сигурно е недоразумение, което той ще обясни подобаващо. — Аз…
Но спира дотук. Навежда глава и не казва нищо повече. Пробива си път и тръгва забързано към бараката си. Всички стоят смаяни, като се гледат един друг, и най-вече тримата членове на семейство Адлер. Дита прегръща баща си.
— Ханс — пита го Лизел, — откъде беше толкова сигурен, че това, което каза Едита, е вярно? Изглеждаше толкова невероятно!
— Не знаех. Но това е хитрост, която се използва в съда. Лъжеш, преструваш се, че знаеш нещо със сигурност, макар в действителност да не го знаеш, и обвиняемият мисли, че е разкрит, и се издава.
— А ако не беше доносник?
— Щях да му се извиня. Но — и той намига на дъщеря си — знаех, че играя със силни карти.
Един от мъжете от групата се приближава и поставя ръка на рамото му.
— Вече бях забравил, че си адвокат.
— Аз също — отвръща му той.
Жената и мъжът, които преди малко се бяха държали толкова войнствено, си тръгват смутени.
Нужно е обаче още нещо, за да се прекъсне доносническата кариера на господин Томашек: наложително е да се говори с Радио Биркенау. Тримата отиват при госпожа Турновска. Добрата жена призовава Господ и няколко библейски пророци. После започва да бие барабана.
Съмнението е растение, което се вкоренява чудесно в калта на „Аушвиц“. След четирийсет и осем часа целият лагер е уведомен и господин Томашек изпада в немилост. Никой вече няма да иска да седне до него по време на обяда, нито да му разказва каквото и да е. Фалшив идол, който се сгромолясва.
12
Руди Розенберг завива зад бараката си в карантинния лагер и се приближава до електрифицираната ограда. От другата страна го чака Алис Мунк. Спират се на три крачки от оградата, дори пристъпват още една напред въпреки хилядите волтове, които текат по телта, и сядат бавно, за да разсеят недоверието на пазачите на кулите, които ги наблюдават.