Тя моли с гримаса Руди да ѝ прости и той свива рамене. Не я разбира, но не може да ѝ се разсърди.
Не знае, но скилидката чесън вече има своето предназначение. След следобедната проверка Алис отива в барака 9, за да потърси господин Лада. Той е нисичък мъж, който работи в групата за събиране на мъртъвци. Работата му не е приятна, но поне може да се движи из лагера. А движението е синоним на търговия. Алис помирисва миниатюрното калъпче сапун и уханието му я изпълва с блаженство. Лада прави същото със скилидката чесън. И на него тя му ухае на блаженство.
Толкова е въодушевена от придобивката си, че използва времето до вечерния час за пране. Облича един вълнен пуловер, който е целият на дупки, и стара карирана пола, която пази под възглавницата на нара си. Това са единствените дрехи, които има, за да облече, когато на всеки две седмици пере роклята, бельото и чорапите си.
Чака час и половина на опашката пред трите единствени чешми, от които тече тънка струя вода. Не е питейна и вече е убила няколко души, които не са повярвали, че е вредна, или пък не са устояли на жаждата, която ги е мъчила, особено вечер, когато вече са минали много часове от последната течност — обедната супа.
Ледената вода пари на ръцете, прави ги безчувствени и груби. Още не е минала и минута, и жените на опашката вече я ругаят, за да свърши по-скоро. Някои мърморят срещу нея високо, за да ги чуе. В лагера няма тайни и слуховете проникват във всичко, те са като влажно петно, което се просмуква от пода до тавана и разяжда всичко, което срещне по пътя си.
Връзката ѝ със словашкия регистратор е известна и не се харесва на някои затворници, особено на онези, които мразят на другите да им се случва нещо хубаво. Борбата за оцеляване в лагера предизвиква такава морална деградация, че мнозина превръщат страха и болката си в пламенна омраза. Смятат, че да причиниш зло на другите е един вид въздаване на справедливост, което облекчава собственото им страдание.
— Не е честно безсрамните повлекани, които разтварят краката си за влиятелните затворници, да имат сапун, докато порядъчните жени трябва да перат само с мръсна вода! — казва една.
Одобрителен шепот на глави, покрити с кърпи, посреща думите ѝ.
— Няма вече порядъчност — подхвърля друга, — няма уважение към нищо.
— Какъв срам — добавя трета нарочно високо, за да може Алис да я чуе.
Момичето търка яростно, сякаш злобата може да се отмие с този глицеринов сапун, и приключва набързо, без да смее да вдигне глава, засрамена и неспособна да се защити. Когато си тръгва, оставя парчето сапун на полицата. Няколко жени се спускат към него, като се блъскат и викат.
Алис е толкова засрамена и нервна, че не иска да се срещне с майка си, и се запътва към блок 31. Вратите на бараките задължително трябва винаги да са отворени. Когато влиза, на пода пада метална пръчка с гайки. Хирш я е поставил — така разбира, ако някой влезе в бараката по никое време. Началникът на блока излиза от стаята си и вижда треперещата Алис.
— Какво има, момиче?
— Мразят ме, господин Хирш!
— Кой?
— Всички онези жени! Обиждат ме, защото съм приятелка на Руди Розенберг!
Хирш я хваща за раменете, а Алис продължава да хлипа.
— Тези жени не те мразят, Алис. Те дори не те познават.
— Мразят ме! Наговориха ми ужасни неща, а аз дори не успях да им отговоря както заслужаваха.
— Постъпила си правилно. Когато някое куче лае по чужд човек, дори когато хапе, не го прави от омраза. Прави го от страх. Ако се озовеш някога пред агресивно куче, не трябва да бягаш, нито да викаш, защото ще го уплашиш и ще те ухапе. Трябва да стоиш кротко и да му говориш бавно, за да успокоиш страха му. Уплашени са, Алис, гневни са заради това, което ни се случва.
Алис постепенно се успокоява.
— Сега върви да проснеш дрехите си.
Алис кимва с глава и понечва да му благодари, но той я задържа с ръка. Няма защо да му благодари. Той носи отговорност за хората си. Помощниците са неговите войници. А един войник никога не благодари, а застава мирно и поздравява по военному. Не е нужно нищо повече.