Когато Алис си тръгва, Хирш оглежда празните табуретки и стените с окачени на тях рисунки и отново се затваря в стаята си. Но бараката не е напълно празна. Някой се е сгушил зад купчината дъски и е наблюдавал мълчаливо сцената.
Баща ѝ от няколко дни влачи настинка, която все не му минава, и майка ѝ го е накарала да преустанови уроците на открито, така че Дита всеки следобед стои на пост в скривалището в дъното на бараката. Чака отново да се появи тайният контакт от СС, но до момента наблюдението ѝ не е дало резултати. Щом не може да се довери на никого, трябва сама да разгадае тайната на Хирш. Понякога Фреди излиза от стаята си да прави стойки и коремни упражнения или да вдига табуретки, все едно че са тежести, и тя трябва да стои много тихо, сгушена зад дъските. Един следобед дойде да го посети Мириам Еделщайн, но нищо повече. Липсват ѝ разговорите с Маргит, за която знае, че често си приказва с Рене.
Убеден, че бараката е празна, Хирш е угасил светлините и всичко е потънало в мрак. Тя се сгушва, за да се постопли, потреперва вътрешно и това я кара да си спомни за болните в санаториума „Бергхоф“, които вечер се излягат в шезлонгите с лице към Алпите, така че сухият и студен планински въздух да прогони влагата от разядените им от туберкулозата бели дробове. В лагера ѝ беше трудно да седне и да чете с онази жажда, с която прочете в Терезин „Вълшебната планина“. Тази книга толкова я впечатли, че героите ѝ станаха част от спомените ѝ.
Ханс Касторп, който пристига, за да посети братовчед си, и в началото смята да прекара само няколко дни в санаториума, накрая остава с месеци. Дори когато братовчед му Йоахим решава да се прибере у дома и да поднови военната си кариера, въпреки че няма съгласието на лекарския екип, той остава блажено в микрокосмоса на санаториума с релаксиращите процедури, пищните ястия и малките ежедневни ритуали, които едва раздвижват приспивната рутина. Дори под тази привидност на безобидно ежедневие туберкулозата неумолимо оставя празни столове в трапезарията и студът на смъртта изпълва коридорите.
„Бергхоф“ напомня на Дита гетото. Животът в него беше по-добър, отколкото в „Аушвиц“. Беше по-спокойно и не така ужасно място в сравнение с фабриката за мъчение, където сега оцелява, макар че всъщност Терезин беше санаториум, в който никой не оздравяваше.
Касторп пристига за няколко дни, но след месеците минават години. Когато понечва да си тръгне, доктор Беренс му открива леко възпаление на белия дроб и той трябва да удължи престоя си. Когато четеше книгата, тя вече от една година беше в Терезин и продължаваше да не знае кога би могла да излезе от този град затвор. Въпреки че, като се имаха предвид новините, идващи от външния свят, с германците, които напредваха неумолимо в Европа в една война, чиито жертви достигаха милиони, и със слуховете за лагери, където изпращали евреите, за да ги изтребят, започна да си мисли, че стените на Терезин я държат като пленница, но също я предпазват от света, както се случва с Ханс Касторп в санаториума „Бергхоф“, който той вече не иска да напуска, за да не се сблъска със своята епоха.
Смени работата в зеленчуковите градини на Терезин с друга, по-лека, в един шивашки цех за военни дрехи, и докато времето минаваше и майка ѝ губеше сили, а баща ѝ все по-рядко правеше остроумни забележки, тя продължаваше да чете. Историята на Ханс Касторп я поглъщаше и тя придружи героя до кулминационния момент на живота му — нощта на карнавала, когато той се възползва от прикритието на маските и за пръв път се осмелява да заговори мадам Шоша, една красива рускиня, в която е лудо влюбен, макар че не е разменял с нея нещо повече от любезни поздрави. В статичната и церемониална обстановка на „Бергхоф“ той се осмелява да ѝ говори на „ти“ и да я нарече Клавдия. Дита затваря очи и отново преживява този момент, в който той, толкова романтичен, коленичи пред нея и по галантен и страстен начин ѝ признава любовта си.
Дита харесва мадам Шоша, една много елегантна дама с дръпнати очи, която обикновено пристига последна в разкошната трапезария и затваря вратата така шумно, че Ханс Касторп подскача на стола си — първите дни с раздразнение, а после запленен от татарската ѝ красота. По време на карнавала, който предоставя временна пауза, момент на свобода от строгите норми на протоколната учтивост, тя казва на Касторп: „Вие, германците, обичате повече реда от свободата, цяла Европа знае това“.
И Дита, сгушена в скривалището си зад дъските, кима заедно с нея глава.
Колко е права мадам Шоша.
Мисли си, че би искала да е като нея — образована, изтънчена и независима жена. И когато влезе в някой салон, всички момчета да я гледат скришом. След дръзките, но изискани комплименти на младия германец, които явно се харесват на руската дама, се случва най-неочакваното. Тя решава да замине за Дагестан или може би за Испания, за да смени обстановката.