Заварил събрано цялото семейство. Всички изглеждали необичайно сериозни. Майка му им съобщила, че пастрокът му загубил работата си, защото е евреин, и че положението ставало опасно. Така че решили да заминат за Южна Америка, за Боливия, и да започнат от нулата.
— Да заминем за Боливия? Искаш да кажеш да избягаме! — отвърнал той троснато.
Пастрокът, който никога не успял да пречупи волята на Фреди, стиснал зъби и понечил да стане от масата и да го постави на място. Но по-големият брат, Паул, му казал да си затваря устата.
Излязъл от къщи зашеметен, с онова усещане за замайване, което предизвикват лошите новини, поднесени неочаквано. И по инерция отишъл на единственото място, където нещата били подредени и последователни — седалището на ЕСС. Там заварил един от координаторите, който преглеждал манерките за следващата екскурзия. Обикновено не говорел за личния си живот, но в този случай го направил. Изпитвал нещо повече от объркването на едно момче, което принуждават да напусне родината си — не понасял мисълта, че трябва малодушно да сведе глава, защото е евреин, и да избяга.
Координаторът познавал добре Фреди, който израснал пред очите му. Казал му, че ако иска да остане, в ЕСС има място за него.
Бил само на седемнайсет години, но вече притежавал онази самоувереност, която никога не го напуснала. Семейството му заминало и той останал сам. Макар и не напълно — имал ЕСС. През 1935 г. го изпратили като младежки инструктор в центъра в Дюселдорф. Казал на Мириам, че в началото бил въодушевен от назначението си в този кипящ от живот град, но ентусиазмът му бързо се изпарил заради враждебното отношение към евреите. Престанали да викат стъкларя, защото камъните ежедневно се сипели по прозорците. От улицата долитали обидни викове. Все по-малко деца идвали в центъра. Някои сутрини в отбора по баскетбол имало само един играч.
Един следобед видял през прозореца как някой рисува жълт хикс на входната врата и слязъл тичешком. Момчето с четката го изгледало подигравателно и продължило спокойно да рисува. Фреди се приближил и го сграбчил за предницата на дрехата му толкова силно, че кутията с боя паднала на земята.
— Защо правиш това? — попитал го, гледайки лентата с пречупения кръст на ръката, със смесица от гняв и недоумение от случващото се в собствената му страна.
— Евреите са заплаха за цивилизацията! — извикало му момчето.
— Цивилизация? Ще ми давате уроци по цивилизация вие, които биете старци и хвърляте камъни по къщите? Какво разбираш ти от цивилизация… Докато вие, арийците, сте живели в дървени колиби в Северна Европа, облечени в животински кожи, и сте печели месо, забучено на два кола, ние, евреите, сме изграждали цели градове.
Няколко души, които видели, че Фреди държи за дрехата младия нацист, се приближили.
— Един евреин бие бедното момче! — извикала някаква жена.
Продавачът от близкия магазин за плодове се приближил с пръчката за вдигане на рулетката и още десетина мъже се отправили към тях. Една ръка хванала силно Фреди за рамото и го дръпнала.
— Ела! — извикал му координаторът.
Успели да влязат в сградата и да затворят вратата, преди върху нея да се хвърли тълпа от хора, обсебени от ярост, която се сторила на Хирш колективна лудост. Онзи злобен политик със смешните мустачки бе успял. Мъжете и жените се бяха превърнали в машини за омраза.
На следващия ден затворили филиала на ЕСС и изпратили Хирш в Бохемия. Там продължил да работи за „Макаби Хацаир“ в младежката организация за спортни дейности в Острава, Бърно и накрая Прага.
Чешката столица не му се нравела особено. Чехите, по-безгрижни и не така сериозни като германците, го обърквали. Открил обаче в покрайнините на града, в клуб „Хагибор“, прекрасно място за спортни дейности. Назначили го за отговорник на група деца между дванайсет и четиринайсет години. Идеята била да ги изведат от Бохемия и минавайки през неутрални страни, да ги отведат в Израел. Трябвало да бъдат в добра физическа форма, но също така да познават историята на евреите, за да се чувстват горди с нея и да искат да стъпят на земята на предците си.
Хирш се заел със задачата с присъщата си енергия и отдаденост. Ефикасността и магнетизмът му в работата с децата били изключителни и ръководителите на Еврейския съвет в Прага решили този толкова отговорен и упорит младеж да организира групите от нови деца, които често пристигали доста объркани.