Две минути преди края нападателят на есесовците засече топката в центъра на игрището. Затича се по права линия към противниковото поле и изненада централните защитници от отбора на интернираните. Оставаше само един защитник, който да излезе насреща му. Нацистът тръгна към него и точно когато трябваше да го засече, защитникът сви леко крак, така че другият да мине. Есесовецът шутира и вкара победния гол. Хирш не може да забрави неистовото задоволство по лицата на арийците. Бяха победили евреите дори на спортната площадка.
Хирш изсвири края на мача с безупречно самообладание и отиде да поздрави нападателя, който бе вкарал последния гол. Стисна ръката му и есесовецът му се усмихна с нащърбените си зъби, сякаш го бяха фраснали с приклад в устата. Запъти се с престорено безучастно изражение на лицето, но се направи, че връзва връзките на обувката си, и изчака край него да мине защитникът. С бързо движение, което никой не видя, го вмъкна в стаята с метлите и го притисна до стената.
— Какво има? — попита учудено играчът.
— Ти ми кажи. Защо позволи нацистът да ни вкара гол и да ни победят?
— Виж, Хирш, познавам го, той е голям гадняр и садист. Зъбите му са счупени, защото отваря с тях консервени кутии. Истински звяр. Как да го спъна и да си сложа главата на бесилото? Та това е само игра!
Фреди си спомня всяка дума, която му каза тогава, дълбокото презрение, което изпита към онзи нещастник.
— Много грешиш. Не е игра. Там имаше стотици хора и ние ги разочаровахме. Имаше десетки деца. Какво ще си помислят? Как да се почувстват горди, че са евреи, ако се гърчим като червеи? Твой дълг е да рискуваш живота си на всяка стъпка.
— Мисля, че пресилваш нещата…
Хирш доближи лицето си на пет милиметра от неговото и забеляза страха в очите му.
— Сега ме чуй добре. Ще ти го кажа само веднъж. На следващия мач, в който ще играеш срещу есесовците, ако пак си свиеш крака, ще ти го отрежа с трион.
Мъжът, бял като платно, се измъкна и излезе тичешком от стаичката.
Сега тази случка може би изглежда комична, но Фреди въздиша огорчено при спомена за нея.
Онзи тип беше нищожество. Възрастните са изкривен материал. Затова младите са толкова важни. Човек може да ги моделира и да ги направи по-добри.
На 24 август 1943 г. в Терезин пристигна група от 1260 деца от Бялисток. В гетото на този полски град бяха събрани над петдесет хиляди евреи и през лятото СС изтребиха систематично почти всички възрастни.
Настаниха децата от Бялисток в отделна зона — в блокове в западната част на гетото Терезин, заградени с телена ограда. Есесовците ги държаха под постоянно наблюдение. На Съвета на старейшините бяха предадени категоричните заповеди на хауптщурмфюрера, с които се забраняваше установяването на какъвто и да е контакт с този контингент, който щял да остане временно в града и чиято крайна дестинация била тайна. До децата имаше достъп само група от 53 души, част от тях здравен персонал, чиято задача беше да предотврати разпространението на зарази, които биха могли да се превърнат в епидемия. Нарушителите щели да понесат най-големи наказания.
Нацистите не позволяваха контакт с полските деца, едновременно свидетели и жертви на масовото избиване в Бялисток, за да избегнат ехото на престъпленията им да стигне до една оглушала от войната Европа.
Оставаше малко време до вечерята и вече бе започнало да захладнява. Фреди Хирш, потен и замислен, беше съдия на един футболен мач. В действителност следеше по-внимателно сводестата врата на двора към улицата, отколкото краката, които тичаха след топката.
Въпреки че бе изпратил няколко писмени молби, не получи разрешение Младежката служба да се застъпи за полските деца. Затова, когато видя групата здравни служители, която се връщаше от блоковете, където бяха изолирали децата от Бялисток, подаде свирката на най-близкото момче и тръгна забързано към тях.
Медицинските служители вървяха по тротоара с мръсни престилки и уморени лица. Фреди застана пред тях и поиска сведения за състоянието на децата, но те го изгледаха мрачно и продължиха пътя си. Бяха им заповядали да пазят най-дълбока секретност. Зад групата вървеше една медицинска сестра. Крачеше бавно, сякаш беше разсеяна или леко объркана. Жената спря за момент и Хирш прочете в очите ѝ уморено възмущение.