Каза му, че децата са много уплашени и че повечето страдат от остро недохранване. „Когато пазачите поискаха да ги заведат под душовете, изпаднаха в истерия. Ритаха и викаха, че не искат да отидат при газа. Наложи се да ги заведат насила. Едно от тях, на което почиствах раната, ми каза, че преди да се качат на влака, научило, че са убили баща му, майка му и по-големите му братя. Стискаше ме силно за ръката и ми казваше ужасено, че не иска да отиде при душовете с газ.“
Медицинската сестра, макар и свикнала да вижда много неща в болницата в Терезин, беше разстроена от гледката на треперещите от страх сирачета, останали под опеката на същите палачи, които бяха убили родителите им. Разказа на Фреди Хирш, че децата прегръщали краката ѝ, престрували се на болни, но това, от което се нуждаели, не били лекарства, а обич, закрила, утеха, прегръдка, която да успокои страха им.
На следващия ден няколко строителни работници, кухненски работници и санитари прекосяваха контролния пост на блоковете, където бяха изолирани децата от Бялисток. Есесовците от охраната наблюдаваха с отегчение шетнята на персонала.
Бригада от работници носеше строителен материал за ремонта на една от сградите. Един от тези хора бе нарамил дъска, която скриваше лицето му. Имаше прави ключици и мускулести ръце, характерни за строителните работници. Не беше обаче зидар, а инструктор по физическо възпитание. Фреди Хирш бе успял да се промъкне в забранената зона, нарамил една дъска зад бригадата от строители.
Когато се озова вътре, вече можеше да се движи свободно. Отправи се бързо към най-близката сграда. Усети нервно пробождане в гърдите, когато видя отпред двама пазачи есесовци, но превъзмогна страха и вместо да се върне, продължи да върви решително към тях. Когато мина край тях, те дори не го забелязаха. Имаше много цивилни евреи, които се движеха из зоната, заети с различни задачи.
Влезе в един от корпусите, който имаше същата конструкция, като останалите сгради в Терезин: вход към вестибюл със стълби от двете страни, а ако се тръгнеше направо, се излизаше на голям четвъртит вътрешен двор, образуван от сградите. Избра случайно една от стълбите и когато се качи, се размина с двама електротехници, натоварени с навити на рула кабели, които го поздравиха любезно. Когато стигна на първия етаж, видя няколко деца, седнали на нарове и с провесени крака.
На площадката се размина с един ефрейтор и го поздрави с леко кимване на глава. Есесовецът продължи напред. Фреди забеляза с недоумение, че беше твърде тихо за място с толкова деца. Бяха прекалено мирни. Точно в този момент някой зад него произнесе името му:
— Хер Хирш?
В първия момент помисли, че е някой познат от гетото, но когато се обърна, видя есесовеца, с когото току-що се бе разминал и който му се усмихваше любезно. Имаше нащърбени зъби и Хирш разпозна играча от футболния отбор на есесовците. Върна му усмивката хладнокръвно, но в следващия момент лицето на нациста се смръщи. Бе си дал сметка, че един спортен инструктор по гимнастика няма какво да прави на това място. Вдигна ръка и посочи с пръст стълбата, за да мине пред него, както се постъпва с арестант. С любезен тон, сякаш омаловажаваше въпроса, Хирш се опита да измисли оправдание за присъствието си там, но есесовецът беше категоричен.
— При охраната! Веднага!
Когато го заведоха при СС оберщурмфюрера, който бе началник на охраната, Фреди застана мирно и дори тракна с токовете на ботушите си. Офицерът поиска да види разрешителното му за достъп до зоната. Нямаше такова. Нацистът доближи главата си на два сантиметра от лицето на Фреди и гневно го попита какво прави там. Хирш остана невъзмутим и му отговори с обичайната си учтивост:
— Само се опитвах да изпълня задачата си на координатор на дейностите на децата, настанени в Терезин, господине.
— А не знаеш ли, че контактът с този контингент е забранен?
— Знам, господине. Но си помислих, че ме смятат за част от медицинския персонал, който се грижи за децата, тъй като съм отговорник на Младежката служба.
Невъзмутимостта на Хирш успокои гнева на офицера и го разколеба. Каза му, че ще напише доклад до началниците си за случилото се и че ще бъде уведомен за решението им.
— Не отхвърляй военен съвет.
Затвориха го временно в зоната за задържане до службата за охрана и му казаха, че ще излезе, когато потвърдят данните му за доклада. Фреди обикаляше из празната килия, ядосан, че не е могъл да види децата, но напълно спокоен за себе си. Никой нямаше да свиква военен съвет, той беше уважавана личност сред германската администрация на лагера. Или поне така си мислеше.