От другата страна на оградата по улицата мина равин Мурмелщайн, който беше в ръководството на Еврейския съвет в гетото. Беше неприятно изненадан, когато видя отговорника на Младежката служба затворен там. Очевидно Хирш беше нарушил заповедта да не се доближава до зоната, където бяха децата от Бялисток, и сега го бяха арестували като обикновен престъпник. Строгият равин се приближи до оградата и погледите им се срещнаха.
— Господин Хирш — упрекна го той, — какво правите там вътре?
— А вие, доктор Мурмелщайн, какво правите там отвън?
Нямаше военен съвет, нито явно осъждане. Но един следобед Павел Пищяла, официалният куриер на съвета на гетото — който имаше крака като бамбукови пръчки и освен това беше най-бързият бегач в Терезин — прекъсна тренировката по дълъг скок, за да му съобщи, че същия следобед трябва да се яви в блок „Магдебург“, седалището на администрацията на еврейската общност.
Лично Якуб Еделщайн, председателят на съвета, му съобщи новината: германското комендантство бе включило името му в следващото транспортиране на хора за Полша, по-конкретно в лагера „Аушвиц“, близо до Освиенцим.
Бяха чували ужасяващи неща за „Аушвиц“: масови убийства, изтощителен до смърт робски труд, най-различни издевателства, хора, превърнати в скелети от глад, тифозни епидемии, които никой не лекува… Но бяха само слухове. Никой не бе могъл да ги потвърди от първа ръка. И никой не се бе завърнал оттам, за да ги опровергае. Еделщайн каза на Фреди, че когато пристигне в „Аушвиц“, трябва да се представи на властите в лагера, защото там били заинтересувани той да продължи работата си с младежките групи. Лицето на Хирш светна.
— Значи ще продължа да работя с младежите, нещата няма да се променят.
Еделщайн смръщи кръглото си добродушно лице с очила с рогови рамки.
— Там нещата ще бъдат тежки, много тежки. Повече от тежки, Фреди. Много хора отидоха в „Аушвиц“, но никой не се е върнал. Но въпреки това трябва да продължим да се борим.
Хирш си спомня много добре думите, които му каза председателят на съвета в онзи следобед:
— Не можем да губим надежда, Фреди. Не позволявай пламъкът да угасне.
Тогава го видя за последен път, прав, с ръце зад гърба и с поглед, зареян през прозореца. Сигурно вече е знаел, че и той ще извърви пътя до лагера на смъртта. Току-що бе получил заповед, с която го сваляха от поста на председател на Еврейския съвет. Като висш управител на Терезин, той упражняваше контрол върху хората, интернирани в гетото. Охраната на СС не беше особено строга и някои хора се измъкваха. Еделщайн не докладваше за тях и ги прикриваше, но дупката стана прекалено голяма и комендантството на СС установи, че най-малко 55 интернирани са избягали от гетото.
Съдбата на Еделщайн бе решена. Затова, когато пристигна в лагера, вместо да го отведат в семейния лагер на „Аушвиц-Биркенау“, го отведоха в затвора на „Аушвиц I“. Фреди никога не каза на Мириам, но знае, че там използват най-жестоките методи за мъчение, които човечеството е познавало.
Какво ли е станало с Якуб Еделщайн? И какво ще стане с нас?
14
Когато децата вече са си отишли и са останали само няколко учители, Дита събира книгите. Може би го прави за последен път, защото трябва да каже истината — че е набелязана от Менгеле. Затова, преди да отнесе книгите, изважда от тайния си джоб ролката с лейкопласт и съединява една разкъсана страница на руската граматика. Изважда шишенцето с лепило и залепва гръбчето на други две книги. Крайчето на един лист на книгата на Хърбърт Уелс е подвито и тя го изглажда. Докосва и милва атласа, а после останалите книги, дори онзи роман без корици, за който толкова ѝ е говорил Хирш. Оправя една скъсана страница с тънка лентичка лейкопласт. После поставя внимателно книгите в платнената торба, която ѝ е дала леля Дудине, и ги наглася, както една медицинска сестра би направила с новородени в люлките им. Отправя се към стаята на Хирш и почуква на вратата.
Хирш седи на стола си и пише някой от докладите си или планира датите на волейболните мачове. Иска му разрешение да говори с него и той се обръща към нея със спокойното си лице и онази своя усмивка, която никой не знае какво означава.
— Слушам те, Едита.
— Трябва да знаете. Доктор Менгеле подозира нещо за мен, може би за библиотеката. Беше след инспекцията. Спря ме на лагерщрасе. Явно е разбрал, че крия нещо. Заплаши ме, че ще ме държи под око, и ми се струва, че ме наблюдава.
Хирш става от стола и се заразхожда със съсредоточено изражение. Накрая спира и поглежда Дита в очите.