Дита не може да я чуе, но и не е нужно. Готвачката има свадлив характер, груби ръце и нежно сърце. Библиотекарката се усмихва при мисълта за хитростта на Габриел, който е завел там най-малките, за да умилостивят готвачката. Беата сигурно им казва със строг тон, че ѝ е забранено да дава каквито и да е остатъци от храна без разрешение, че ако капото я разкрие, ще изгуби работата си и ще бъде строго наказана, че ако това, че ако онова… Но децата няма да престанат да я гледат с умоляващи очи, така че ще направи изключение, но ако се появят отново, ще ги напляска здраво, а в това време някои деца кимаха с глава в знак на съгласие, с което окончателно я спечелиха на своя страна.
Жената влиза вътре и скоро след това се появява с метална кофа, пълна с картофени обелки. Когато понечват да се спуснат към нея, тя ги спира с мощната си ръка, подобно на металния буфер на гарите, където влаковете завършват пробега си. Кара ги да минават едно по едно, първо малките, а после големите, и всички се връщат в блок 31, гризейки картофена обелка.
Развеселена, Дита тръгва по лагерщрасе, но по средата на пътя среща майка си. Разрошена е, а това е необичайно за нея, защото дори в „Аушвиц“ е успяла да се сдобие с парче стар гребен и винаги е с подредена коса.
Предчувства, че нещо не е наред. Спуска се към нея и майка ѝ я прегръща силно — когато отишла да се срещне с баща ѝ на излизане от работилницата му, не го намерила. Един негов колега, господин Бради, ѝ казал, че тази сутрин не могъл да стане от нара.
— Каза ми, че има температура, но капото решил, че е по-добре да не го водят в болницата.
Майка ѝ е объркана, не знае какво да прави.
— Може би трябва да настоя пред капото да го пратят в болницата.
— Татко каза, че капото на бараката му не е евреин, а германец социалдемократ, но бил справедлив. Може би това за болницата не е добра идея. Тя е срещу блок трийсет и първи.
И млъква, за малко да се изпусне, че болните, които влизат там, обикновено излизат в количката за мъртъвци, която бутат господин Лада и още няколко мъже. Но не трябва да назовава смъртта, не трябва да я призовава, трябва да я държи далече от баща си.
— Дори не можем да го видим — оплаква се майка ѝ. — Не можем да влизаме в мъжка барака. Помолих колегата му, който е много любезен човек, от Братислава, да влезе да го види и да ми каже какво е състоянието му, а аз го чаках при вратата. — Жената се спира, за да сдържи вълнението си. Дита я хваща за ръка. — Каза ми, че е същото като сутринта, в полусъзнание заради треската. Че не изглеждал добре. Едита, може би баща ти трябва да отиде в болницата.
— Ще отидем да го видим.
— Какво говориш? Не можем да влезем в бараката! Забранено е.
— Също е забранено да затварят хората и да ги убиват, но не виждам да са престанали да го правят. Ти ме чакай при вратата на бараката.
Дита се втурва да търси Милан, един от помощниците. Често го е виждала да седи с приятелите си отстрани на барака двайсет и три. Той е хубаво момче, макар че не ѝ е особено симпатичен. Може пък тя да е антипатичната, защото почти не общува с другите помощници, предпочита в свободното време да чете и да е с Маргит или с родителите си. Дразни я кокетирането на момичетата и пъченето на момчетата на нейната възраст.
Наистина намира Милан при двайсет и трета барака. Въпреки жестокия студ той и още две момчета седят навън, опрели гръб на дървената стена. Убиват времето, като гледат минаващите затворници и подхвърлят закачки на момичетата. Никак не ѝ е приятно да застане пред тези момчета, малко по-големи от нея, с косми под носа и пъпки по лицето, които се държат като бойни петлета. Винаги се смущава, когато минава край тях. Струва ѝ се, че се подиграват на слабите ѝ крака, включително на дългите ѝ вълнени чорапи. Застава обаче пред тях и знае, че не може да си позволи лукса да издаде притеснението си.
— Виж ти! — измучава Милан, който избързва да говори пръв, за да се знае кой е лидерът. — Кой е тук? Библиотекарката…
— Това е тема, за която не трябва да се говори извън блок трийсет и първи — прекъсва го тя. И веднага съжалява, че е била толкова рязка, защото момчето се изчервява. Не му е харесало, че едно по-малко момиче го излага пред приятелите му. А Дита е дошла да му поиска услуга. — Виж, Милан, искам да те помоля за нещо…