Приятелите се смушкват с лакти и на лицата им се изписва лукава усмивка. Милан също се оживява и започва да се перчи.
— Е, момичетата често ме молят за много неща — казва гордо той, като поглежда крадешком към приятелите си, за да види ефекта от думите си.
Те се разсмиват, показвайки развалените си зъби.
— Искам да ми заемеш за малко палтото си.
Милан я гледа слисано и усмивката му внезапно помръква. Палтото му? Иска палтото му? Бе имал голям късмет при раздаването на дрехи, това е едно от най-хубавите палта в БIIб. Предлагали са му порции хляб, картофи и дори една плочка шоколад в замяна, но той не възнамерява да се раздели с него за нищо на света. Как ще издържи на студ от нула градуса без палтото си? Освен това му отива. Когато си го сложи, момичетата го харесват повече.
— Да не си откачила? Никой не пипа палтото ми. Никой означава никой, ясно?
— Само за малко…
— Не говори глупости! Нито за малко, нито за николко! За глупак ли ме мислиш? Давам ти палтото, ти го продаваш и повече не го виждам. По-добре се махай, преди наистина да се ядосам!
И като казва това, се изправя с кисела физиономия и се извисява с двайсет сантиметра над Дита.
— Само искам да го облека за малко. Можеш да ме придружаваш през цялото време, за да си сигурен, че палтото няма да изчезне. Ще ти дам дажбата си хляб от вечерята.
Дита е произнесла вълшебните думи. Храна. Допълнителна дажба за подрастващо момче, което не си спомня кога за последен път е успяло да засити глада си. Това са велики думи. Стомахът къркори постоянно, копнежът за храна се превръща в мания, единственото нещо, което го възбужда повече от мечтата за бедрото на момиче, е мечтата за пилешко бедро.
— Цяла дажба… — повтаря, докато преценява предложението, и вече си представя пируването. Дори би могъл да си запази едно парче за сутрешната водниста супа и да закуси подобаващо. — Значи, обличаш за малко палтото, аз те придружавам и после ми го връщаш?
— Точно така. Няма да те измамя, работим в същата барака. Ако те излъжа и ме разобличиш, ще ме уволнят от поста ми в блок трийсет и първи. А никой от нас не иска да го изритат.
— Добре, трябва да си помисля.
Тримата приятели доближават глави и започват да си шушукат. От време на време се чува смях. Накрая Милан се изправя ухилен.
— Съгласен. Ще ти дам за малко палтото в замяна на дажба хляб… и да ни позволиш да пипнем циците ти!
Поглежда приятелите си и те кимат с глава толкова въодушевено, че вратовете им приличат на мехове.
— Не бъди глупав. Та аз почти нямам…
Тримата се смеят, сякаш си прекарват чудесно или сякаш искат да прикрият с шумните си кискания нервността и неудобството, които изпитват, когато говорят за тези неща. Дита изсумтява. Ако не бяха по-високи от нея, щеше да удари плесница на всеки от тях.
Задето са нахалници или идиоти.
Но няма избор.
А и в крайна сметка какво значение има.
— Добре, съгласна съм. Сега ми дай да пробвам проклетото палто.
Милан потреперва, когато остава само по фланелката с три копчета, която носи отдолу. Дита облича палтото, което ѝ е огромно, точно както е искала. Тази дреха притежава нещо, което в момента я прави много ценна за нея и което рядко е виждала в лагера: има качулка. Тръгва и Милан я настига.
— Къде отиваме?
— В барака петнайсет.
— А циците?
— После.
— Каза барака петнайсет? Но това е мъжка барака…
— Да.
Дита си слага качулката на главата, която я покрива почти цялата.
Милан се спира.
— Чакай, чакай, да не смяташ да влезеш там? На жените им е забранено. Няма да дойда с теб, ако те разкрият, ще накажат и мен. Мисля, че си малко откачена.
— Ще вляза. С теб или без теб.
Момчето отваря широко очи и треперенето му от студа се засилва.
— Ако искаш, можеш да ме чакаш на вратата.
Милан е принуден да ускори крачка, защото Дита върви много бързо. Вижда майка си на няколко метра разстояние да обикаля около бараката на баща ѝ, но дори не се спира да я поздрави. Лизел Адлерова е толкова притеснена, че не разпознава дъщеря си в тази мъжка дреха. Дита влиза в бараката и никой не ѝ обръща внимание. Милан се е спрял пред вратата и ругае, без да знае дали момичето не го е измамило и той никога повече няма да види палтото си.
Дита върви между наровете. Има мъже, седнали на хоризонталната печка, която е угаснала, други седят по наровете си. Някои лежат, макар че това е забранено преди вечерния час. Това означава, че капото е снизходителен. Мирише ужасно, повече, отколкото в нейната барака; вони на кисела пот, от която ѝ се доповръща. Не си е свалила качулката и никой не я забелязва.