Рене има чувството, че есесовецът наистина е съкрушен и че наистина го интересува какво ще си помисли за него.
— Какво искаш да ти донеса?
Тя мълчи. Знае, че някои момичета продават тялото си за дажба хляб. На лицето ѝ е изписано такова възмущение, че Пещек разбира, че отново е сбъркал.
— Не ме разбирай погрешно. Не искам нищо в замяна. Само искам да направя нещо добро сред толкова зло, което вършим тук всеки ден.
Рене продължава да мълчи. Есесовецът разбира, че няма да е лесно да спечели доверието ѝ. Момичето дърпа една от къдриците си и я захапва — жест, който той обожава.
— Искаш ли да дойда пак да те видя друг ден?
Тя не отговаря. Погледът ѝ отново обхожда калната земя на лагера. Той е есесовец, може да прави каквото си иска, не му е нужно разрешение, за да ѝ говори. Или за каквото и да е друго. Не казва нищо, но Пещек е толкова въодушевен, че приема мълчанието ѝ за дискретно съгласие.
В крайна сметка не е казала „не“.
Усмихва се радостно и се сбогува с непохватен жест с ръка.
— До скоро… Рене.
Есесовецът си тръгва и тя остава дълго време там, без да помръдне, толкова слисана от случилото се, че не знае какво да мисли. Върху черната кал проблясват сребристи зъбчати колелца, пружини и златисти дървени трески.
На Дита никак не ѝ е лесно. Отсъствието на баща ѝ ѝ тежи неимоверно. Върви из лагера бавно, сякаш влачи желязна топка, завързана за глезена ѝ. Как е възможно това, което вече го няма, да ѝ тежи физически? Как е възможно празнотата да тежи?
Само че тежи.
Тази сутрин едва слезе от нара. Направи го толкова бавно, че изнерви ветеранката, с която делеше сламеника. Когато видя, че пътят ѝ е препречен от този своеобразен ленивец, който слизаше от нара като на забавен кадър, тя започна да бълва такива мръсотии, каквито Дита не беше чувала никога. В друг момент щеше да се уплаши от гнева ѝ, но нямаше сили дори да се уплаши. Обърна глава и я погледна с такова безразличие, че другата неочаквано млъкна и не каза повече нищо.
След следобедната проверка децата отиват да играят или да посрещнат родителите си. Тя започва да събира книгите със скоростта на костенурка и се затътря към стаята на Хирш, за да ги скрие. Фреди преглежда някакви колети, които са пристигнали полуизтърбушени, но в тях все още може да се намери нещо, с което да разнообразят вечерята на шабат в бараката.
— Имам нещо за теб — казва ѝ Хирш. — За да кърпиш книгите си.
Подава ѝ кокетна синя канцеларска ножица със заоблени върхове. Сигурно не му е било никак лесно да намери тази изключителна вещ в лагера. Директорът си тръгва веднага, за да избегне благодарностите ѝ.
Решава да отреже висящите конци на старата книга на чешки. Предпочита да стои в блок 31 и да върши каквато и да е работа тук. Знаеше, че госпожа Турновска и още няколко познати жени са с майка ѝ, а тя няма желание да вижда никого. Скрива всичките книги освен този изпокъсан роман. Взема от скривалището една кадифена торбичка, където държи малката си библиотекарска аптечка. В торбичката има четири захаросани бадема, използвани като награда в едно оспорвано състезание по кръстословици и което победителите отпразнуваха шумно. Понякога доближава торбичката до носа си и вдишва вълшебния аромат на бадемите.
Отива в ъгълчето си зад дъските и се захваща усърдно за работа. После, сякаш шие отворена рана, закърпва с игла и конец няколко страници, които са на път да се откъснат. Резултатът не е особено естетичен, но страниците са здраво прикрепени. Залепва с лейкопласт скъсаните страници и книгата вече не е заплашена от разпадане.
Иска да избяга от омразната действителност на този лагер, който е убил баща ѝ, и знае, че една книга е мост, който води до тайно скривалище: отваряш я и влизаш вътре. И светът ти е друг.
За момент се колебае дали да започне да чете тази книга със заглавие „Приключенията на добрия войник Швейк“, която според Хирш е неподходяща за госпожици. Но колебанието ѝ е по-малко от черпака супа за обяд.
В края на краищата кой е казал, че тя иска да е госпожица?
Действието на книгата се развива по време на Първата световна война и авторът описва главния герой като шишкав и бъбрив човек, който, след като се измъква веднъж от армията — освободен за слабоумие — отново е призован пред наборната комисия, където се явява в инвалидна количка под предлог, че страда от ревматизъм в коленете. Хитрец, който обича да яде и да пие, и да работи възможно най-малко. Казва се Швейк и си изкарва хляба, като лови бездомни кучета и после ги продава като расови. Разговаря с всички много възпитано и в жестовете и приветливия му поглед прозира безкрайно добродушие. Каквото и да поискат от него, винаги излиза с някоя история или анекдот, които илюстрират въпроса, въпреки че много често не са свързани със случая, нито някой е поискал да ги чуе. И има едно нещо, което учудва всички — когато някой го напада, крещи му или го обижда, той, вместо да отвърне със същото, му дава право. Така го оставят на мира, убедени, че е кръгъл глупак.