Съобщението се предава от нар на нар и разговорите секват.
— Доктор Менгеле…
Някои жени започват да се молят. Други настояват за тишина, за да чуят какво става навън. През шума на вятъра се промъкват звуците на радостна мелодия.
Една от жените обяснява, че доктор Менгеле проявява маниакален интерес към цвета на очите.
— Разказват, че един лагерист, еврейски лекар, на име Векслер Янку, е видял в кабинета на Менгеле в лагера на циганите дървена маса с мостри на очи.
— Чувала съм, че забожда в корк на стената очните ябълки, сякаш са колекция на пеперуди.
— На мен са ми казвали, че зашил едно за друго две деца. Върнали се в бараката, крещейки, и от тях се носела смрад на гангренясало месо. Умрели същата нощ.
— Аз пък съм чувала, че правел проучвания как да стерилизира еврейските жени, за да не раждат повече деца. Облъчвал с радиоактивни лъчи яйчниците им, а после им ги изваждал, за да изследва резултата. Дори не им слагал упойка, проклетникът. Виковете на жените били оглушителни.
Някой им казва да млъкнат. Подсвиркването се отдалечава.
Прозвучава заповед, която се предава от уста на уста и обхожда лагер БIIб: „Близнаците в блок 32!“. Лагеристите, които са на улицата, са длъжни да предадат с викове заповедта, в противен случай може да ги накажат строго. Заплахата от екзекуция витае непрекъснато във въздуха. Където и да се намират, братята Зденек и Ирка и сестрите Ирене и Рене трябва веднага да се явят в болничната барака.
Йозеф Менгеле е завършил медицина в Мюнхенския университет и от 1931 г. членува във формации, близки до нацистката партия. Бил е ученик на доктор Ернст Рюдин, един от първите защитници на идеята за расовата хигиена и един от авторите на законите за задължителна стерилизация, приети от Хитлер през 1933 г., за хора с деформации, психично болни, страдащи от депресия или алкохолизъм. Издействал е да го изпратят в „Аушвиц“, където има човешки материал на свое разположение за генетичните си експерименти.
Майката на момчетата ги придружава по улицата. Не може да си избие от главата жестоките истории, които се разказваха за доктор Менгеле. Прехапва устната си, за да не заплаче, докато синовете ѝ крачат весело, джапайки в локвите, а тя не може да им се скара и да им каже да престанат да се цапат с кал. От устната ѝ потича кръв.
На контролния пост на входа на лагера ги предава на един есесовец и ги гледа как преминават през металната врата, за да се отправят към лабораторията на нацисткия лекар. Мисли си, че може би никога повече няма да ги види или пък когато се върнат, ще имат една ръка по-малко, зашити устни или някаква друга деформация, причинена от ексцентричните идеи на този луд човек. Но нищо не може да направи, защото отказът да се изпълни заповедта на един офицер се наказва със смърт. Понякога Менгеле е в някоя зала на медицинския блок на барака 34, а в други случаи водят децата в лабораторията му.
До този момент момчетата са се връщали живи и здрави след престоя им при доктора, дори доволни, след като са били там няколко часа и чичо Йозеф им е дал кренвирш или парче хляб, дори твърдят, че е много симпатичен и че ги разсмива. Казват, че им мерят главата, че ги карат да вършат едно и също движение заедно и поотделно и да вадят езика си. Понякога нямат желание да говорят и избягват въпросите на родителите си за това, което се случва през тези часове в лабораторията. Жената се връща в бараката със свито сърце. Краката ѝ треперят като струни на китара.
Дита въздиша с облекчение, защото тази вечер не е търсел нея. Жената, която разказва с повече подробности историите за Менгеле, е със сплъстена бяла коса, която се подава изпод забрадката ѝ. Изглежда, знае много неща за него. Затова се приближава до нея.
— Извинете, исках да ви попитам нещо.
— Кажи, момиче.
— Вижте, една моя приятелка беше смъмрена от Менгеле…
— Смъмрена?
— Да, предупредена, че ще я наблюдава.
— Лошо…
— Какво искате да кажете?
— Когато дебне някого, е като грабливите птици, които прелитат над плячката… не я изпускат от поглед.
— Но при толкова хора тук, при толкова задачи, с които е зает…
— Менгеле никога не забравя едно лице. Знам това.
Като казва това, тя става страшно сериозна и млъква. Някакъв спомен я кара да онемее за миг.
— Да бяга от него като от чума, да не застава на пътя му. Нацистките шефове практикуват черна магия, знам това. Влизат в гората и отслужват черни литургии. Началникът на СС, Химлер, не взема никога решение, без да се консултира с ясновидеца си. Те са хора, които са от тъмната страна, знам това. Горко на този, който застане на пътя му. Злината му не е от този свят, идва от ада. Мисля, че Менгеле е паднал ангел. Той е самият Луцифер, обладал човешко тяло. Ако е нарочил някого, Бог да се смили над душата му.