Тихите гласове на учителите се носят над групичките, те са като пара, която стопля неуютната конюшня и я превръща в училище. И Дита се пита отново защо все още са живи. „Аушвиц“ е гигантска изстисквачка на робска работна ръка и добре смазана машина за изтребление на хората, които нямат място в месианските планове на Хитлер.
Защо са позволили петгодишни деца да тичат там?
Въпрос, който всички си задават.
Ако можеше да сложи металната купичка на стената на офицерския салон в лагера и да допре ухо до нея, щеше да получи отговора, който толкова пъти е търсила.
В офицерската столова са останали старши комендант Шварцхубер, отговарящ за лагера „Биркенау“, и доктор Менгеле, капитан от СС със „специални“ правомощия. Пред старши коменданта има бутилка ябълкова ракия, а пред капитана лекар — чаша кафе.
Менгеле наблюдава с безразличие старши коменданта с длъгнесто лице и фанатичен поглед. Капитанът лекар изобщо не смята себе си за екстремист, той е учен. Може би не иска да признае, че завижда на Шварцхубер за толкова синия му поглед, за почти прозрачните красиви очи, толкова недвусмислено арийски в сравнение с неговите, които са кафяви и които заедно с по-мургавата кожа му придават южняшки вид. В училище някои деца му се подиграваха, като го наричаха циганин. Сега с удоволствие би ги проснал на масата за дисекция и би ги накарал да го повторят.
Дисекцията на живо е изключително преживяване. Тя е часовникарското ателие на живота…
Наблюдава Шварцхубер. Струва му се възмутително, че един старши комендант от СС с десетки помощници на свое разположение не носи излъскани до блясък ботуши и яка с идеално изгладени ръбове. Това е признак за немара — нещо непростимо за офицер от СС. Презира недодяланите хора като него, които се порязват при бръснене. Освен това има един недостатък, който го изкарва извън кожата — повтаря разговори, които вече са провеждали преди, със същите думи и същите тъпи аргументи.
Отново го пита защо началниците му толкова държат на този абсурден семеен лагер, очаквайки лекарят да му отговори. Менгеле се въоръжава с търпение и с престорена любезност, но умишлено му обяснява като на малко дете или на умствено изостанал:
— Знаете, господин старши комендант, че този лагер е от стратегическо значение за Берлин.
— Дявол да го вземе, знам това, господин докторе! Но не разбирам защо са всички тези глезотии. Сега, значи, ще правим и детска градина за децата? Всички да не са полудели? Да не мислят, че „Аушвиц“ е курорт?
— Точно това искаме да мислят някои страни, които ни наблюдават внимателно. Слуховете се разпространяват. Когато Международният червен кръст започна да търси повече информация за лагерите ни и поиска да изпрати инспектори, райхсфюрер Химлер се държа брилянтно, както винаги. Вместо да им забрани визитата, той ги насърчи да я осъществят. Ние ще им покажем това, което искат да видят — еврейски семейства, живеещи заедно, деца, които тичат из „Аушвиц“.
— Твърде много усложнения…
— Работата, която бе свършена в Терезинщат, ще отиде на вятъра, ако инспекторите от Международния червен кръст дойдат тук по следите на хората, преместени от гетото, и видят това, което не е в наш интерес. Ще ги поканим да видят къщата, но няма да им покажем кухнята, а само помещението за игри. И ще се върнат доволни в Женева.
— По дяволите Червения кръст! Кои са тези страхливи швейцарци, които дори нямат армия, та да казват на Третия райх какво трябва да прави? Защо не ги изритаме, когато дойдат? Или още по-добре, нека ми ги пратят тук и ще ги пъхна в пещта, без да минат дори през кухнята.
Менгеле се усмихва снизходително, наблюдавайки как Шварцхубер почервенява от гняв. Трябва да се сдържа, защото с удоволствие би грабнал палката си и би я стоварил върху главата му. Не, не с палката, много е ценна. По-скоро би извадил пистолета си и би му пуснал един куршум в черепа. Но той е старши комендант на „Биркенау“, макар че е пълен идиот.
— Господин комендант, не подценявайте важността на образа, който представяме на света за нас самите и за нашия проект. Трябва да сме предпазливи. Знаете ли кой е първият ръководен пост, който е заемал нашият любим фюрер в нацистката партия? — Менгеле прави театрална пауза; знае, че сам ще си отговори на въпроса, но му харесва да унижава Шварцхубер. — Шеф на пропагандата. Разказва го в „Моята борба“, не сте ли я чели? — Забавлява се, като вижда смутеното изражение на старши коменданта. — Много хора в Германия и извън нея още не са разбрали необходимостта от генетично прочистване на човечеството, като се елиминират изродените екземпляри на расата. Някои страни може да се обезпокоят и да открият нови военни фронтове за нас. А в този момент най-малко се нуждаем от това. Искаме ние да диктуваме кога и къде да открием военен фронт. Това е като операция, господин комендант, не можем да размахваме скалпела наляво и надясно, трябва да изберем мястото, където трябва да се направи разрезът. Войната е нашият скалпел и трябва да боравим с него прецизно. Ако го използваме безразборно, може да го забием в себе си.