— Учителю Моргенщерн!
Праща му целувка с ръка и той ѝ благодари с непохватен поклон, който разсмива децата. Покланя се и на тях. Той е актьор, който напуска сцената в края на спектакъла и се сбогува с публиката си.
Би искала да го прегърне и да му каже, че вече знае, че винаги го е знаела — умът му си е на място. Ако те затворят в лудница, най-лошото, което може да ти се случи, е да си нормален. Престореното му объркване по време на инспекцията на Свещеника и Менгеле вероятно ѝ спаси живота. Нейния и на останалите. Вече знае това. Както казва Фреди, нищо не е каквото изглежда. Би искала да го целуне за сбогом, но не е възможно. Учителят се отдалечава и потъва сред тълпата от хора.
— Късмет, учителю…
Минават група жени. Една от тях, която не носи кърпа на главата, нарушава стриктните заповеди, излиза от редицата с твърди стъпки и се насочва към нея. В първия момент не я разпознава — това е едрата жена, с която дели нара. Разпуснатата сплъстена коса скрива белега, прорязващ лицето ѝ. Застава пред Дита с изпъкналите си очи и за миг се гледат лице в лице.
— Казвам се Лида! — избоботва с гласището си.
Капото се спуска стремглаво към нея и ѝ се развиква да се върне незабавно в строя, размахвайки заплашително един бастун. Докато отива към групата, обръща се за миг и Дита ѝ махва с ръка за сбогом.
— Късмет, Лида! Имаш много хубаво име! — извиква ѝ.
Струва ѝ се, че другарката ѝ по нар се усмихва гордо.
Един от последните, които минават в това прощално шествие, е Фреди Хирш. Облякъл е най-хубавата си чиста риза, върху която се полюлява сребристата свирка. Крачи вперил поглед напред, с високо вдигната глава, вглъбен в мислите си, без да обръща внимание на поздравите и прощалните думи, въпреки че някои го викат по име.
Няма значение какво е душевното му състояние, нито съмненията, които го стискат като с клещи отвътре. Това е ново преселване на евреите, сега прогонени от собствения им затвор, и трябва да понесат това с достойнство. Не трябва да показва слабост, нито мекушавост. Затова не отговаря на нито един поздрав, на нито едно сбогом и някои тълкуват това негово държане като надменност.
Вярно е, че се гордее с постигнатото — през цялото време, докато блок 31 е съществувал, не е умрял нито един от учениците му. Да поддържаш живи 521 деца в продължение на месеци е рекорд, който вероятно никой никога не е постигал в „Аушвиц“. Гледа напред, не в тила на човека пред него в строя, а много по-надалече, към редицата тополи в дъното и дори по-далече, към хоризонта.
Трябва да гледаш надалече, да постоянстваш в целите си.
Докато лагеристите от септември вървят, сред редиците се понася слух, че ще ги местят в концентрационния лагер „Хайдебрек“. Повечето смятат, че ще има драстичен подбор и че мнозина няма да стигнат до него. Някои мислят, че никой от тях няма да го направи.
18
7 март 1944 г.
Руди Розенберг наблюдава пристигащите в карантинния лагер БIIа 3800 затворници от семейния лагер. Новините, които получи от Шмулевски, са отчайващи. Всеки би се чувствал потиснат, но той единствено търси сред редиците високата фигура на Алис. Най-после очите им се срещат и щастливите им усмивки се издигат над мъката. След като ги разпределят по бараките, нацистите разрешават на затворниците да се движат свободно в лагера. Руди се среща в стаята си с Алис и две нейни приятелки от Съпротивата, Вера и Хелена.
Хелена разказва, че повечето затворници са приели официалната версия — че ще ги преместят в един лагер по на север, близо до Варшава. Вера има писклив глас, а изпитото ѝ лице прилича на птича глава:
— Някои влиятелни представители на еврейската общност в лагера смятат, че германците няма да се осмелят да убият децата от страх, че подобно зверство ще се разчуе.
Розенберг е принуден да им предаде впечатленията на Шмулевски от същата сутрин, които са по-директни и сурови от всякога:
— Каза ми, че не остава много време, че всички може да са мъртви утре.
Думите му предизвикват ужасено мълчание. Момичетата знаят, че водачът на Съпротивата най-добре знае истината, защото разполага с гъста мрежа от шпиони в целия „Аушвиц“. От нерви подхващат разговор за всякакви слухове, полуслухове, идеи, желания, превърнати в идеи, фантазии…