— Ако чехите се разбунтуват, ако надигнат глава и се бият, няма да бъдат сами. Стотици или може би хиляди от нас ще бъдем до тях и с малко късмет може да успеем. Върви да им го кажеш. Кажи им, че няма какво да губят. Или ще се борят, или ще умрат, няма друг изход. Но нямат никакъв шанс без общ водач.
Регистраторът го гледа недоумяващо и Шмулевски му обяснява, че в лагера има поне половин дузина различни политически организации: комунисти, социалисти, ционисти, антиционисти, социалдемократи, чешки националисти… Ако една от групите вземе инициативата, може да изникнат спорове, разногласия и сблъсъци, което ще попречи да се постигне единодушно решение за съпротива. Затова имат нужда от човек, когото мнозинството уважава. Някой много смел човек, когото всички да са готови да следват.
— Но кой би могъл да бъде? — пита се скептично Розенберг.
— Хирш.
Регистраторът кимва бавно с глава, осъзнавайки мащаба, който събитията са придобили.
— Трябва да говориш с него, да го информираш за ситуацията и да го убедиш да оглави бунта. Времето изтича, Руди. Залогът е много висок. Хирш трябва да поведе хората.
Бунт… въодушевяваща, прекрасна дума, достойна за учебниците по история. Дума, която обаче потръпва безпомощно, когато Руди вдига очи и се оглежда наоколо: парцаливи, невъоръжени и изтощени от глад мъже, жени и деца срещу картечниците на наблюдателните кули, въоръжените войници, обучените кучета, бронираните коли. Шмулевски го знае; знае, че мнозина, а може би всички ще загинат… Но може да се отвори пролука и неколцина, може би десетки, може би стотици ще успеят да избягат в горите.
Възможно е бунтът да подпали и да унищожи възлови инсталации в лагера. Така ще успеят да извадят извън строя, пък било и временно, смъртоносната машина и да спасят живота на много хора. Може да не постигнат нищо друго, освен картечен откос в тялото. Има много неизвестни, които изникват пред гледката на съкрушителната мощ на СС, но Шмулевски го изрича и го повтаря много пъти:
— Кажи му го, Руди. Кажи му, че няма какво да губи.
Руди Розенберг не храни съмнения, докато се връща в карантинния лагер — смъртната му присъда е окончателна, но могат да се борят за съдбата си. Фреди Хирш държи разковничето на гърдите си, онази сребриста свирка, която винаги носи окачена на врата си: едно изсвирване, което да обяви яростния бунт на над три хиляди души.
Докато върви, си мисли за Алис. До момента се е държал така, сякаш Алис не е била част от септемврийския ешелон, обречен на смърт, сякаш това е нямало нищо общо с нея. Момичето също е осъдено да умре, но Руди си повтаря, че не е възможно красотата и младостта на Алис, това пълно с чудеса тяло и този поглед на газела да се превърнат след няколко часа в безжизнена плът. Не е възможно, повтаря си, това е в противоречие с всички природни закони. Как някой би искал създание като Алис да умре? Струва му се невъзможно. Руди ускорява крачка и стиска юмруци, обхванат от гняв, който постепенно се превръща в ярост. Повтаря си възбудено, че няма да го допусне, че няма да унищожат младостта ѝ.
Пристига в карантинния лагер със зачервени от гняв бузи. Хелена го чака на входа на лагера.
— Отиди при Хирш — казва на момичето. — Трябва да дойде в стаята ми на спешно събрание. Кажи му, че въпросът е изключително сериозен.
Сега е моментът да се действа решително.
Хелена скоро идва с Хирш, атлета, идола на младежите, апостола на ционизма, мъжа, способен да говори безстрашно с Йозеф Менгеле. Руди се вглежда за момент в него: жилест, с мокра, безукорно вчесана назад коса и ясен, леко строг поглед, сякаш е раздразнен, че са го изтръгнали от мислите му.
Когато Розенберг му обяснява, че лидерът на Съпротивата в „Биркенау“ е събрал категорични доказателства, че затворниците, пристигнали през септември от Терезин, ще бъдат умъртвени в газовите камери същата нощ, Хирш остава невъзмутим, не показва изненада. Мълчи, практически застанал мирно, като войник. Руди втренчва поглед в свирката, която носи на врата си като амулет.
— Ти си единственият ни шанс, Фреди. Само ти можеш да говориш с водачите в лагера и да ги убедиш да вдигнат на бунт хората си. Всички да се нахвърлят заедно срещу есесовците и да се бият. Трябва да говориш с водачите, а свирката на врата ти ще даде сигнал, че бунтът е започнал.
Германецът все така мълчи. Лицето му е непроницаемо. Погледът му е втренчен в регистратора словак. Руди вече е казал всичко, което е трябвало да каже, и също мълчи, очаквайки реакцията на Хирш на това отчаяно предложение в една напълно отчайваща ситуация.