Един от помощниците пристига с новината, че са назначили нови капо, които да заместят отговорниците евреи от септемврийската група.
Дита току излиза навън, за да види какво става в лагер БIIа, където се намират половината от помощниците в училището. Вижда как хората вървят по главната улица на карантинния лагер, някои се приближават до оградата, макар че охраната е засилена и войниците им заповядват да се отдръпнат незабавно.
Обстановката е толкова напрегната, че Дита дори не е извадила книгите от скривалището им в стаята на отговорника на блока, която до предния ден е била бърлогата на Хирш и която сега ще заеме Лихтенщерн. Новият отговорник на блок 31 е заменил дажбата си храна за половин дузина цигари. Изпушил ги е една след друга и продължава нервно да обикаля бараката като звяр в клетка.
Всички се тревожат за съдбата на хората от септемврийския контингент. От солидарност и съпричастност, разбира се, но също и защото това, което ще се случи с тях, може да стане с тях самите три месеца по-късно, когато се навършат шест месеца от престоя им в лагера.
19
Руди не може да чака повече.
Изправя се бързо и решава да отиде до бараката на Хирш, за да го накара да вземе решение. Няма да приеме друг отговор освен „да“. Бунтът трябва да избухне без повече бавене.
Излиза с опънати до краен предел нерви, но докато върви по изпълнената с хора главна улица, постепенно набира смелост и започва да крачи по-решително. Готов е да разсее съмненията и опасенията на Хирш. Крачи енергично, поемайки си дълбоко въздух. Докато е чакал, е обмислил всичките възражения, които Хирш може да изтъкне, и е подготвил неопровержим отговор за всяко едно от тях. Убеден е, че е предвидил всичките вероятни пречки и че е способен да се справи с тях.
Вярно е, че Розенберг има отговор на всеки въпрос. Не е пропуснал нито един и никой не може да го обори. Но не се е подготвил за едно нещо — да няма никакво възражение. Изобщо не е предвидил възможността да се сблъска с това, което се разкрива пред него, когато стига до бараката, където Хирш разполага с малка стая.
Регистраторът влиза решително в бараката, потропва на вратата на стаята и когато не получава отговор, влиза вътре. Заварва Фреди легнал на нара. Когато се приближава, за да го събуди, забелязва с тревога, че той диша трудно и лицето му е синкаво. Хирш агонизира.
Руди излиза панически от бараката, за да потърси лекар. Крещи като луд, молейки за помощ. Връща се с двама лекари, които вече са събрали оскъдните си инструменти и се готвят да се върнат в лагер БIIб преди свечеряване, както им е наредил доктор Менгеле. Прегледът е кратък. Лекарите шепнат помежду си с опечален вид.
— Състоянието му е много тежко. Погълнал е свръхдоза успокоителни, не можем да направим нищо.
Вдигат поглед и сочат едно празно шишенце луминал върху масата.
Алфред Хирш е на прага на смъртта.
Руди Розенберг усеща как сърцето му се преобръща и че всеки момент ще припадне. Обляга се на дървената стена, за да не се свлече на земята. Поглежда, може би за последен път, непобедимия атлет в предсмъртните му хрипове. Върху гърдите му лежи металната свирка. Осъзнава с ужас, че този силен мъж накрая не е могъл да понесе мисълта, че ще поведе децата, за които се е грижел, към сигурна смърт, не е бил в състояние да вземе това трагично решение и е решил да си тръгне. Поискали са от него да направи нещо, което е било свръх силите му. Свръх силите на когото и да е.
Розенберг мисли, че може би има време да потърсят друг лидер, че Шмулевски ще намери друг начин, за да вдигне хората на бунт. Напуска бързо бараката. Когато обаче се опитва да излезе от карантинния лагер, за да се срещне с водача на Съпротивата, ситуацията се е променила — навсякъде гъмжи от есесовци. Карантинният лагер е запечатан. Никой не може да влиза и да излиза по какъвто и да е повод.
Руди се отправя към оградата, която ги отделя от лагер БIIб, за да помоли един член на Съпротивата, който постоянно обикаля от другата страна, да се приближи. Казва му, че трябва незабавно да предаде на Шмулевски много важна информация:
— Фреди Хирш се самоуби. Предай му съобщението на всяка цена!
Другият му отговаря, че е невъзможно, току-що им съобщили, че те също не могат да напускат семейния лагер. Руди се отдалечава от оградата и тръгва по лагерщрасе на лагера, която се е превърнала в разтревожен мравуняк от затворници и въоръжени пазачи. Всички са в очакване, като онези птици, които се стрелкат насам-натам, преди да се разрази бурята.