Алис, Хелена и Вера се приближават към него. Осведомява ги набързо за ситуацията: Фреди Хирш никога повече няма да им бъде лидер, а Шмулевски е много далече, на три лагера от тях — разстояние, което в този момент се е превърнало в огромна пропаст.
— Но въстанието пак може да започне — казват те. — Ти само дай заповед и ние ще я приведем в действие.
Опитва се да им обясни, че нещата не са толкова прости, че той няма пълномощия да взема такова важно решение без заповед от Шмулевски. Те, изглежда, не го разбират напълно. Руди е изтощен, раздробен като костите, които нацистите превръщат в прах.
— Не мога да взема това решение, аз съм никой…
Гордият Розенберг в този момент мисли, че е най-нищожният човек на света. Не само усеща, че всичко се разпада около него, но и че самият той се разпада.
В семейния лагер новината се носи от уста на уста. Толкова лаконична, че прилича на телеграма, с която се съобщава нечия смърт. Най-кратките фрази са най-съкрушителни, не търпят възражение. Новината прекосява лагера, обхожда го като валяк, оставяйки след себе си опустошителна диря.
Фреди Хирш е мъртъв.
Новината се разраства и се появява думата „самоубийство“. Появява се също думата „луминал“, приспивателно, което в големи дози е смъртоносно.
Една от помощниците, унгарка, нахълтва тичешком в блока с разстроено лице. В очите ѝ се чете ужас. Почти не може да произнесе думите на чешки, но в този момент акцентът ѝ не е комичен, а прибавя още по-зловеща нотка към новината: Фреди Хирш е мъртъв.
Не успява да каже нищо повече. Не може да се добави нищо повече. Отпуска се на една табуретка и избухва в плач.
Някои не искат да ѝ повярват, други не знаят какво да мислят, но започват да пристигат други помощници с мъртвешко бледи лица и усмивките на децата помръкват, песните им секват, игрите утихват. На лицата им има повече страх, отколкото тъга. Студени тръпки пробягват по гърбовете. През тези шест месеца смъртта не е успяла да влезе нито веднъж в блок 31. Постигнали са истинско чудо — опазили са живота на всички деца. А сега човекът, който вършеше чудеса, е мъртъв. Всички искат да знаят как, защо. В действителност това, което биха искали да попитат, е какво ще стане с тях без Фреди Хирш. Прозвучават изсвирвания и резки заповеди на немски всички да се приберат незабавно в бараките си за вечерната проверка.
Лизел чака Дита. Прегръща я. Вече всички знаят, че Фреди е мъртъв. Майка и дъщеря не си казват нищо — не е необходимо. Просто се прегръщат и затварят очи.
Новата отговорничка на бараката се качва на хоризонталната печка, която пресича пода, и призовава към тишина с такъв гневен глас, че настава мъртва тишина. Еврейка е, около осемнайсетгодишна, но сега има власт. Тя ще разпределя дажбите хляб и супа. Няма повече да гладува, нито да носи дървените налъми, миришещи на гнило, защото с парчетата хляб, които ще прибере скришом, ще може да си купи на черния пазар ботуши. Затова ще бъде безкомпромисна и ако капото на лагера или есесовците ѝ кажат да крещи, ще крещи. И ако ѝ кажат да удря хората с пръчка, ще ги удря. Нещо повече, ще им крещи и ще ги удря, преди да ѝ кажат да го прави. И двойно по-силно, за всеки случай. Като за начало им крещи, че е забранено да излизат до сигнала за проверка на следващия ден. Всеки, който напусне бараката, ще бъде застрелян.
Толкова време е мечтала да спи сама на нара, а тази вечер, когато той е само за нея, не може да склопи очи. В „Биркенау“ е нощ, лагерите са потънали в тишина, а навън се чуват воят на вятъра и монотонното жужене на електричеството по телените мрежи. Дита се мята неспокойно и се пита дали и тя липсва на едрата Лида. Толкова време е мечтала да спи сама, а сега не знае как или не може. Накрая скача от нара и отива при майка си, която сега също спи сама. Сгушва се до нея, също както правеше като малка, когато сънуваше кошмари и се пъхаше в леглото на родителите си, защото там нищо лошо не може да се случи.
Руди отново се опитва да отиде в лагер БIIд и да уведоми Шмулевски за случилото се. Изтъква претекста, че трябва да връчи важни документи, но не му разрешават. Настоява, че трябва да преместят тялото на Хирш, но отново му отказват. Връща се при телената мрежа, за да говори със свръзката си в БIIб, но него го няма, няма никой извън бараките, така че е невъзможно да установи контакт с когото и да било.
Връща се в стаичката си и след малко отново излиза с надеждата, че постът на входа се е сменил и този път ще успее да убеди подофицера да го пусне да влезе в БIIд. В този момент в лагера нахлува истинска орда от капо, доведени от други лагери и въоръжени с палки. Започват да раздават удари и заповядват мъжете и жените да се строят поотделно. Има удари, крясъци, звучат свиркания, разнасят се викове от болка и паника.