— А господин подпоручикът беше поставен под домашен арест.
Подпоручик Дуб сърдито погледна безгрижното лице на добрия войник Швейк и ядосано го попита:
— Вие познавате ли ме?
— Познавам ви, господин подпоручик.
Подпоручик Дуб изблещи очи и тропна с крак:
— Аз ви казвам, че още не ме познавате.
Швейк отговори отново с онова безгрижно спокойствие, с което обикновено се явяваше на рапорт:
— Познавам ви, господин подпоручик, вие сте от нашия батальон.
— Вие още не ме познавате! — кресна му отново подпоручик Дуб. — Вие може би ме познавате откъм лицето, но мислете му, когато ме опознаете откъм опакото! Аз съм опасен, имайте предвид тая работа, в състояние съм да ви разплача. Е, познавате ли ме, или не?
— Познавам ви, господин подпоручик.
— За последен път ви казвам, че не ме познавате, магаре с магаре недно. Имате ли братя?
— Тъй вярно, господин подпоручик. Имам един брат.
Като гледаше спокойното безгрижно лице на Швейк, подпоручик Дуб побесня, загуби способността си да се владее и извика:
— И той трябва да е такова говедо като вас. Какво работи?
— Учител е, господин подпоручик. Служи в школата и беше произведен в офицерски чин.
Подпоручик Дуб изгледа Швейк, сякаш искаше да го прониже с погледа си. И почервенял от гняв, му извика, че е свободен.
Някои деца се смеят. От дъното на бараката Мириам Еделщайн наднича иззад ръцете си. Дита продължава да чете за приключенията и перипетиите на този войник, който, правейки се на глупак, осмива войната, всяка война. Учителката е вдигнала очи и гледа библиотекарката. Тази книга е успяла с историите си да събере около нея цялото племе.
Когато затваря книгата, децата стават и отново започват да тичат из бараката. Животът отново се свързва с електрическата верига, от която за малко се е изключил, и Дита милва закърпеното с конец гръбче и се чувства щастлива, защото знае, че Фреди би се гордял с нея. Изпълнила е обещанието, което му е дала: винаги да продължава напред, да не се предава. Но после се натъжава. Той защо се бе предал?
21
Менгеле прекосява входа на семейния лагер и „Валкюра“ на Вагнер нахлува с него. Както и кълбо студен въздух. Наблюдава внимателно всичко, което мърда наоколо. Очите му сякаш имат рентгенови лъчи. Създава чувството, че търси нещо или някого, но Дита е в блок 31. Там е в безопасност. Поне за момента.
Говори се, че един от подвизите му, възхваляван от прочутия комендант на „Аушвиц“ Рудолф Хьос, е начинът, по който лекарят в края на 1943 г. изкоренил една тежка епидемия от тиф в „Биркенау“, засегнала седем хиляди жени. Епидемията не можело да бъде овладяна заради гъмжащите от въшки бараки. Менгеле обаче намерил решение. Изпратил в газовата камера цяла барака с шестстотин жени, а след това накарал да я дезинфекцират основно. Поставили вани и комплект дезинфектанти отвън и накарал оттам да минат всички жени от следващата барака, преди да влязат. След това бараката, която те заемали, на свой ред била дезинфекцирана и същото направили с всички следващи бараки. По този начин Менгеле успял да се справи с епидемията.
Началниците поздравили доктора, дори искали да го наградят с медал за акцията му, в която участвал толкова активно, че и той се заразил с тиф. Действията му се ръководели от един принцип, според който глобалните резултати и научният напредък са от основно значение, независимо колко хора ще бъдат жертвани по пътя. Техният живот не струвал нищо.
Един СС обершарфюрер му довежда двойките близнаци. Децата се приближават плахо и в хор поздравяват чичо Пепи. Той им се усмихва, разрошва косата на малката Ирене и всички заедно се отправят към лабораторията му, която самите есесовци наричат „зоологическата градина“, когато Менгеле го няма.
Там работят няколко патолози под заповедите на Менгеле. Децата получават вкусна храна, имат чисти чаршафи и дори играчки на свое разположение. Всеки път, когато децата влизат в това място, водени от лекаря, родителите им чакат със свито сърце завръщането им. Досега винаги са се връщали доволни, с по някоя кифла в джоба, и разказват, че са им мерили различните части на тялото, че са им изследвали кръвта и че понякога им биели инжекция, но после докторът им давал шоколад за награда.
Други не са имали такъв късмет. По същото време изследвал въздействието на болестите върху близнаците; заразил с тиф няколко двойки близнаци от циганския лагер, за да наблюдава реакцията им, а после ги екзекутирал, за да може да види при аутопсията развитието на болестта в организма на всеки от близнаците.