Този следобед е много заета. Астрономическият часовник в Прага със скелета, с петела, със зодиакалните сфери, с патриарсите, с полегналите фантастични гаргойли. Децата са я видели да рисува и са се приближили да гледат. Някои не са от Прага, а други, които са родени там, дори не си спомнят града. Тя търпеливо им обяснява, че един скелет задвижва камбанка на всеки кръгъл час и започват да се показват фигури, които излизат от една вратичка и влизат в друга.
Когато завършва рисунката, тя я сгъва грижливо и се приближава до Ариах, сина на Мириам Еделщайн, който заедно с други деца играе на телеграф. Пъха листа в джоба му и му казва, че е подарък за майка му.
За да запълни времето и да не стои със скръстени ръце, залепва внимателно книгата на Фройд, която в този ден са ѝ върнали с разнищено гръбче, и приглажда с ръка всяка страница.
Старши ефрейтор от СС Виктор Пещек също е щастлив, докато разресва буклите на Рене Науман.
Тя му позволява да го прави. Не му позволява да я целува, нито някаква интимност. Но когато Виктор я помоли да му позволи да милва косата ѝ, не можа, не съумя или може би не поиска да му откаже.
Той е нацист, потисник, престъпник, но се отнася към нея с уважение, каквото рядко среща сред собствените си приятелки в лагера. През нощта Рене трябва да спи с паничката под мишница или вързана за крака ѝ с връв, защото кражбите не са рядкост. Някои жени търгуват с тялото си, има доносници. Също има и много праволинейни, много сериозни и религиозни хора, които я наричат уличница, защото е занесла на майка си парче плод, подарено ѝ от един есесовец.
Времето обаче, което прекарва с него, ѝ носи спокойствие. Виктор ѝ е разказал, че преди войната е работел във ферма. Представя си го как товари бали сено. Ако не беше избухнала тази проклета война, вероятно щеше да бъде порядъчен и работлив младеж като всеки друг. Дори би могла да се влюби в него.
Този следобед Виктор пристига по-неспокоен от друг път. При всяка тяхна среща ѝ носи подарък. Научил е урока от първия ден: този път ѝ носи варена наденица, увита в хартия. Но подаръкът, който иска да ѝ поднесе, е друг.
— Един план, Рене.
Тя го поглежда.
— Имам план да се махнем оттук, да се оженим и да започнем нов живот заедно.
Тя мълчи.
— Всичко съм обмислил. Ще излезем през вратата, без да будим подозрение.
— Ти си луд.
— Не, не. Ще бъдеш облечена с есесовска униформа. Ще го направим, когато се стъмни. Аз ще кажа паролата и ще излезем спокойно. Ти, разбира се, няма да говориш. Ще хванем влака и ще отидем в Прага. Имам контакти там. В лагера се сприятелих с някои затворници, знаят, че не съм като останалите есесовци. Ще се снабдим с фалшиви документи и ще заминем за Румъния. Там ще изчакаме войната да свърши.
Рене поглежда внимателно този слаб, нисичък, леко недодялан есесовец с тъмна коса и сини очи.
— Ще направиш това за мен?
— Бих направил всичко за теб, Рене. Ще дойдеш ли с мен?
Няма никакво съмнение, че любовта и лудостта имат някои общи черти.
Рене въздъхва. Всеки от хилядите затворници, обградени от телени мрежи и крематориуми, мечтае да напусне „Аушвиц“. Подръпва един кичур от челото и го захапва.
— Не.
— Но не трябва да се страхуваш! Ще успеем! Ще го направим в ден, когато са на пост мои приятели, няма да има никаква пречка, ще бъде лесно. Не можеш да стоиш тук и да чакаш да ти дойде редът да умреш.
— Не мога да оставя майка ми сама тук.
— Но, Рене, ние сме млади, тя ще те разбере, животът е пред нас.
— Няма да оставя майка си. Няма какво повече да говорим. Не настоявай.
— Рене…
— Казах ти, няма какво повече да говорим. Каквото и да кажеш, няма да променя мнението си.
Пещек се замисля за момент. Никога не е бил песимист.
— Ще измъкнем и майка ти.
Рене започва да се дразни. Струва ѝ се, че това са празни приказки, които никак не са ѝ забавни. Пещек не рискува нищо, но те двете с майка ѝ да. Нещата са твърде сериозни, за да си говорят глупости, че ще се махнат от „Аушвиц“, сякаш са на кино, където ако ти доскучае, ставаш от стола и си тръгваш.
— Това тук не е игра. Баща ми умря от тиф, а братовчед ми и жена му ги убиха с останалите пристигнали през септември. Забрави за това. Тази игра с бягството не е забавна.