12. И рече Бог на Валаама: не отивай с тях, не проклевай тоя народ, защото той е благословен.
13. И на заранта стана Валаам и каза на князете Валакови: върнете се в земята си, защото Господ не иска да ми позволи да дойда с вас.
14. Тогава моавитските князе станаха и се върнаха при Валака, и (му) казаха: Валаам не склони да дойде с нас.
15. Валак пак прати князе, по-много и по-видни от ония.
16. И те дойдоха при Валаама и му рекоха: тъй говори Валак, Сепфоров син: не отказвай да дойдеш при мене:
17. ще ти въздам големи почести и ще направя (за тебе) всичко, каквото ми кажеш; дойди, прокълни ми тоя народ.
18. Отговори Валаам и каза на слугите Валакови: да ми дадеше Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, не бих могъл да престъпя заповедта на Господа, моя Бог, и да извърша нещо малко или голямо (по свой произвол);
19. но все пак, пренощувайте и вие тука, и аз ще узная, какво още ще ми каже Господ.
20. През нощта дойде Бог при Валаама и му каза: ако тия люде са дошли да те викат, стани, иди с тях; но прави само това, което ще ти казвам Аз.
21. На заранта Валаам стана, оседла ослицата си и тръгна с моавитските князе.
22. И разпали се Божият гняв, задето той тръгна, и застана Ангел Господен на пътя, за да му попречи. Той яздеше на ослицата си, и с него двама негови слуги.
23. Ослицата видя Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка, и се отби от пътя и тръгна по полето, а Валаам начена да бие ослицата, за да я върне в пътя.
24. И застана Ангелът Господен на един тесен път между лозята, дето имаше ограда и от едната и от другата страна.
25. Ослицата, като видя Ангела Господен, притисна се към оградата, та притисна о оградата ногата на Валаама; и той начена пак да я бие.
26. Ангелът Господен пак отмина и застана в теснината, дето нямаше накъде да се отбие нито надясно, нито наляво.
27. Ослицата, като видя Ангела Господен, легна под Валаама. Разгневи се Валаам и начена да бие ослицата с тояга.
28. Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя продума на Валаама: какво ти сторих, та ме биеш ето вече трети път?
29. Валаам каза на ослицата: задето се поруга с мене; да имах в ръка нож, сега те бих убил.
30. А ослицата каза на Валаама: не съм ли аз твоята ослица, която ти яздиш отначало и доднес? Имала ли съм навик тъй да ти правя? Той отговори: не.
31. И отвори Господ очите на Валаама, и той видя Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка, поклони се и падна ничком.
32. И каза му Ангелът Господен: защо би ослицата си ето вече три пъти? Аз излязох да (ти) попреча, защото пътят (ти) не е прав пред Мене;
33. и ослицата, като Ме виждаше, отбиваше се от Мене ето вече три пъти; ако да не беше се отбивала от Мене, щях да те убия, а нея щях да оставя жива.
34. И рече Валаам на Ангела Господен: съгреших, понеже не знаех, че Ти стоиш на пътя пред мене; и тъй, ако това Ти е неугодно, аз ще се върна.
35. И рече Ангелът Господен на Валаама: иди с тия люде; само говори това, което Аз ще ти казвам. И отиде Валаам с Валаковите князе.
36. Валак, като чу, че Валаам иде, излезе да го посрещне в моавитския град, който е в Арнонските предели, при самата граница.
37. И каза Валак на Валаама: нали пращах аз при тебе да те викат? защо не дойде при мене? нима не мога да ти въздам почести?
38. И каза Валаам на Валака: ето аз дойдох при тебе, но мога ли да кажа нещо от себе си? каквото Бог тури в устата ми, това и ще говоря.
39. И тръгна Валаам с Валака, и дойдоха в Кириат-Хуцот.
40. И закла Валак волове и овци и прати на Валаама и на князете, които бяха с него.
41. На другия ден заранта Валак взе Валаама и го възкачи на Вааловите оброчища, за да види оттам една част от народа.
Глава 23.
1. Тогава Валаам рече на Валака: построй ми тука седем жертвеника и приготви ми седем телци и седем овена.
2. Валак направи тъй, както каза Валаам; и принесоха Валак и Валаам по телец и по овен на всеки жертвеник.
3. И рече Валаам на Валака: стой при всесъжението си, пък аз ще ида, дано Господ излезе насреща ми, и каквото ни открие, ще ти явя. И (остана Валак при всесъжението си, а Валаам) възлезе на една височина (да попита Бога).
4. И срещна се Бог с Валаама, и (Валаам) Му каза: аз издигнах седем жертвеника и принесох по телец и по овен на всеки жертвеник.
5. И вложи Господ слово в устата на Валаама и каза: върни се при Валака и говори тъй.
6. И върна се при него, а той стоеше при всесъжението си, той и всички моавитски князе. (И Дух Божий беше върху него.)
7. И произнесе тая своя притча, като каза: от Месопотамия, от източните планини, ме доведе Валак, моавски цар: дойди, прокълни ми Иакова, дойди, кажи зло против Израиля!