43. а половината като дял на обществото беше: дребен добитък триста трийсет и седем хиляди и петстотин,
44. едър добитък трийсет и шест хиляди,
45. осли трийсет и пет хиляди и петстотин,
46. люде шестнайсет хиляди, —
47. от тая половина, определена за синовете Израилеви, Моисей взе една петдесета част от люде и от добитък и даде това на левитите, които прислужват при скинията Господня, както заповяда Господ на Моисея.
48. И дойдоха при Моисея началниците на хилядите от войската, хилядниците и стотниците,
49. и казаха на Моисея: твоите раби преброиха войниците, които ни са поверени, и ни един от тях не е липсал.
50. Ето, донесохме принос Господу, кой каквото е намерил, златни вещи, верижки, гривни, пръстени, обеци и нанизи, за да очистим душите си пред Господа.
51. И взе от тях Моисей и свещеник Елеазар златото от всички тия изделия.
52. И всичкото злато, донесено от хилядниците и стотниците за възношение Господу, беше шестнайсет хиляди седемстотин и петдесет сикли.
53. Войниците бяха грабили всеки за себе си.
54. И взе Моисей и свещеник Елеазар златото от хилядниците и стотниците и го внесоха в скинията на събранието за спомен на синовете Израилеви пред Господа.
Глава 32.
1. Рувимовите синове и Гадовите синове имаха твърде много стада; и те видяха, че земя Иазер и земя Галаад са места за стада.
2. И Гадовите синове и Рувимовите синове дойдоха и казаха на Моисея и на свещеник Елеазара и на князете народни, думайки:
3. Атарот и Дивон, Иазер и Нимра, Есевон и Елеале, Севам, Нево и Веон, —
4. земята, която Господ порази пред обществото Израилево, е земя за стада, а твоите раби имат стада.
5. И рекоха: ако сме намерили благоволение пред тебе, дай тая земя на рабите си за владение; не ни прекарвай през Иордан.
6. И рече Моисей на Гадовите синове и на Рувимовите синове: братята ви ще отидат на война, а вие ще останете тука?
7. Защо отклонявате сърцето на синовете Израилеви да отиват в земята, която Господ им дава?
8. Тъй сториха бащите ви, когато ги пращах от Кадес-Варни да обгледат земята;
9. те стигнаха до долина Есхол и видяха земята, и отклониха сърцето на синовете Израилеви, за да не отиват в земята, която Господ им дава;
10. и в оня ден разпали се гневът на Господа, и Той се закле, думайки:
11. тия люде, които излязоха из Египет, от двайсет години и нагоре, (които познават добро и зло), няма да видят земята, за която се бях клел на Авраама, Исаака и Иакова, защото те Ми се не покоряваха,
12. освен Халева, син на кенезееца Иефония, и Иисуса, Навинов син, защото те се покоряваха Господу;
13. и разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги води по пустинята четирийсет години, докле се не затри целият род, който бе сторил зло пред Господа.
14. И ето, вместо бащите си, въстанахте вие, изрод от грешници, за да усилите още повече яростния гняв Господен против Израиля.
15. Ако се отвърнете от Него, Той пак ще остави Израиля в пустинята, и вие ще погубите целия тоя народ.
16. И те се приближиха до него и казаха: ще направим тука кошари за стадата си и градове за децата си;
17. а сами ние първи ще се въоръжим и ще вървим пред синовете Израилеви, докле ги заведем в местата им; а децата ни нека останат в укрепените градове, за да бъдат в безопасност от местните жители;
18. няма да се завърнем в къщите си, докле не встъпят синовете Израилеви всеки в своя дял;
19. защото няма да вземем заедно с тях дял отвъд Иордан и по-нататък, ако нам се даде дял отсам Иордан, към изток.
20. Тогава Моисей им рече: ако направите това, ако въоръжени отидете на война пред Господа,
21. и всеки от вас въоръжен премине Иордан пред Господа, докле не изтреби Той пред Себе Си Своите врагове,
22. и земята бъде покорена пред Господа, то след това ще се върнете и няма да бъдете виновни пред Господа и пред Израиля, и ще владеете тая земя пред Господа;
23. но, ако не сторите тъй, ще съгрешите пред Господа и за греха си ще претърпите наказание, което ще ви постигне;
24. сградете градове за децата си и кошари за овците си, и сторете онова, що изрекохте с устата си.
25. И Гадовите синове и Рувимовите синове рекоха на Моисея: рабите ти ще сторят, както заповяда господарят ни;
26. децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тука в Галаадските градове,
27. а рабите ти, всички въоръжени като войници, ще отидат пред Господа на война, както казва господарят ни.
28. И Моисей даде за тях заповед на свещеник Елеазара и на Иисуса, Навинов син, и на началниците над племената на синовете Израилеви,
29. и им рече: ако Гадовите синове и Рувимовите синове преминат заедно с вас Иордан, всички въоръжени за война пред Господа, и земята бъде покорена пред вас, дайте им да владеят земя Галаад;