23. Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,
24. и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода.
25. И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет.
26. Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му?
27. Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха
28. и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет.
29. Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си,
30. па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна?
31. И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв;
32. пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?
33. Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан.
34. И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни.
35. И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му.
36. А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите.
Глава 38.
1. В онова време Иуда се отдели от братята си и се посели близо до един одоламитец, на име Хира.
2. И съгледа там Иуда дъщерята на един хананеец, на име Шуа; взе я и влезе при нея.
3. Тя зачена, и роди син; и той го нарече Ир.
4. И пак зачена, и роди син и го нарече с име Онан.
5. Роди и (трети) син и го нарече с име Шела. Иуда беше в Хезив, когато тя го роди.
6. И взе Иуда за първородния си син Ира жена, на име Тамар.
7. Ир, първородният син на Иуда, беше лош пред очите на Господа, и го умъртви Господ.
8. Тогава Иуда рече на Онана: влез при братовата си жена, ожени се за нея като девер и възстанови на брата си потомство.
9. Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово; и затова, кога влизаше при братовата си жена, изливаше (семето) на земята, за да не даде потомство на брата си.
10. А това, което правеше, беше зло пред очите на Господа; и Той умъртви и него.
11. И рече Иуда на снаха си Тамар (след смъртта на двамата си сина): живей като вдовица в бащиния си дом, докле порасне син ми Шела. Защото той рече (на ума си): да не би да умре и той като братята си. Тамар отиде и заживя в бащиния си дом.
12. Мина се много време, и умря дъщерята на Шуа, жена Иудина. Иуда, след като се утеши, отиде в Тамна при ония, които стрижеха добитъка му, сам той и приятелят му Хира, одоламитец.
13. И обадиха на Тамар, като рекоха: ето, свекър ти отива в Тамна да стриже добитъка си.
14. А тя си съблече вдовишките дрехи, забули се с було и, като се обви, седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Защото видя, че Шела бе пораснал, а тя още не бе му дадена за жена.
15. Видя я Иуда и я помисли за блудница, понеже бе забулила лицето си. (И я не позна.)
16. Той се обърна към нея и рече: ще вляза при тебе. Защото не знаеше, че тя е снаха му. А тя рече: какво ще ми дадеш, ако влезеш при мене?
17. Той отговори: ще ти пратя от стадото (си) едно козле. А тя рече: даваш ли ми залог, докле изпратиш?
18. Той рече: какъв залог да ти дам? Тя отговори: печата си, връвта си и тоягата, що е в ръката ти. Той й ги даде и влезе при нея; и тя зачена от него.
19. Тя стана, отиде си и сне булото си и облече вдовишките си дрехи.
20. А Иуда изпрати козлето чрез приятеля си одоламитеца, за да прибере залога от ръката на жената, ала не я намери.
21. И попита жителите на онова място и рече: де е блудницата, която беше в Енаим при пътя? Но те отговориха: тук не е имало блудница.
22. Той се върна при Иуда и рече: не я намерих; пък и жителите на онова място казаха: тук не е имало блудница.
23. Иуда рече: нека си ги задържи, стига само да не станем за присмех; ето, пращах й това козле, но ти я не намери.
24. Минаха се около три месеца, и обадиха на Иуда, като казаха: снаха ти Тамар паднала в блудство, и ето непразна е от блудство. Иуда рече: изведете я, и да бъде изгорена.
25. Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра й: аз съм непразна от оногова, чиито са тия неща. И рече: познай, чий е тоя печат, връвта и тоягата.
26. Иуда ги позна и рече: тя е по-права от мене, защото аз я не дадох на сина си Шела. И той я вече не позна.