34. Каза още Господ на Моисея, вземи си благовонни вещества: стакта, оних, миризлив халван и чист ливан, от всички по равно,
35. и направи от тях с изкуството на мироварец кадилна смес, стрита, чиста, света,
36. и счукай я ситно, и туряй от нея пред ковчега на откровението в скинията на събранието, дето ще ти се явявам: това ще бъде за вас велика светиня;
37. по тая смес приготвено кадиво не правете за себе си: то да ти бъде светиня за Господа;
38. който направи такова, за да кади с него, (тая душа) да бъде изтребена измежду народа си.
Глава 31.
1. Говори още Господ на Моисея, думайки:
2. ето, Аз определих по име Веселиила, син на Урия, Оров син, от Иудино коляно;
3. и го изпълних с Дух Божий, с мъдрост и разум, със знание и с всяко изкуство,
4. да работи със злато, сребро и мед (със синя, пурпурена и червена вълна и с препреден висон),
5. да реже камъни за обковка и да изрязва дърво за всякаква работа;
6. и ето, давам му за помощник Ахисамаховия син Ахолиав, от Даново коляно, и в сърцето на всеки мъдър ще вложа мъдрост, за да направят всичко, що ти заповядах:
7. скинията на събранието и ковчега на откровението и очистилището над него, и всички принадлежности на скинията;
8. трапезата и (всички) нейни принадлежности; светилника от чисто злато и всичките му принадлежности, и кадилния жертвеник;
9. жертвеника за всесъжение и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му;
10. служебните одежди и свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещена служба;
11. помазния елей и благовонното кадиво за светилището — всичко тъй да направят, както Аз ти заповядах.
12. Говори още Господ на Моисея и каза:
13. кажи тъй на Израилевите синове: съботите Ми пазете, защото това е знак между Мене и вас в родовете ви, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам.
14. Пазете съботата, защото тя е света за вас: който я оскверни, да бъде предаден на смърт; който в тоя ден върши работа, тая душа трябва да бъде изтребена измежду народа си.
15. Шест дни да вършат работа, а в седмия е събота, почивка, посветена Господу: всеки, който върши работа в съботен ден, да бъде предаден на смърт.
16. Нека Израилевите синове пазят съботата, празнувайки съботата в родовете си като вечен завет;
17. това е знак между Мене и Израилевите синове навеки, защото в шест дни Господ сътвори небето и земята, а в седмия ден си почина и отдъхна.
18. И когато (Бог) престана да говори с Моисея на планина Синай, даде му две плочи на откровението, каменни плочи, написани с Божи пръст.
Глава 32.
1. Когато народът видя, че Моисей се забави да слезе от планината, събра се при Аарона и му рече: стани и направи ни бог, който да върви пред нас, понеже не знаем, какво стана с тоя човек — с Моисея, който ни изведе от Египетската земя.
2. Аарон им каза: извадете златните обеци от ушите на жените си, на синовете си и на дъщерите си, и ми ги донесете.
3. И всички извадиха златните обеци от ушите си и ги донесоха на Аарона.
4. Той ги взе от ръцете им, и направи от тях излян телец, и го обдяла с длето. И те казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!
5. Като видя това, Аарон съгради пред телеца жертвеник; и извика Аарон, като каза: утре е празник на Господа.
6. На другия ден станаха рано и принесоха всесъжение и доведоха мирни жертви: и седна народът да яде и да пие, а после стана да играе.
7. И рече Господ на Моисея: побързай да слезеш (оттука), защото твоят народ, който ти изведе от Египетската земя, се разврати;
8. скоро се отклониха от пътя, който им Аз заповядах: направиха си излян телец и му се поклониха и принесоха му жертва и казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!
9. И каза Господ на Моисея: Аз виждам тоя народ, и ето, той е народ твърдоглав;
10. и тъй, остави Ме, да се разпали гневът Ми против тях, и ще ги изтребя и ще произведа многоброен народ от тебе.
11. Но Моисей взе да моли Господа, своя Бог, и каза: да се не разпалва, Господи, гневът Ти против Твоя народ, който Ти изведе от Египетската земя с велика сила и с твърда ръка,
12. за да не кажат египтяни: за зло ги изведе Той, за да ги убие в планините и да ги изтреби от лицето на земята; отвърни разпаления Си гняв и отмени погубването на Твоя народ;
13. спомни си за Авраама, Исаака и Израиля (Иакова), Твои раби, на които Ти се кле в Себе Си, като каза: ще умножа и преумножа семето ви колкото небесните звезди, и цялата тая земя, за която говорих, ще дам на семето ви за вечно владение.
14. И отмени Господ злочестината, за която каза, че ще стори на Своя народ.