30. Веднага се изпълни тая дума над Навуходоносора, и той биде отлъчен от людете, ядеше трева като вол, и тялото му се напояваше с небесна роса, тъй че космите му пораснаха като у лъв, и ноктите му бяха като на птица.
31. След свършване на ония дни аз, Навуходоносор, дигнах очи към небето, и разумът ми се възвърна в мене; и благослових Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието владичество е владичество вечно, и Чието царство е из рода в род.
32. И всички живеещи на земята нищо не значат; Той действува по Свое щение както в небесното воинство, тъй и между живеещите на земята, и няма никой, който би могъл да се противи на ръката Му и да Му каже: какво стори Ти?
33. В това време разумът ми се възвърна в мене, и към славата на моето царство ми се възвърна величавост и предишният вид; тогава ме подириха съветниците ми и велможите ми, и аз бях възстановен на царството си, и величието ми още повече се възвиси.
34. Сега аз, Навуходоносор, славя, превъзнасям и величая Царя Небесни, Чиито всички дела са истински и пътищата Му праведни, и Който е силен да смири ония, които ходят гордо.
Глава 5.
1. Цар Валтасар даде голям пир на хиляда свои велможи и пред очите на хилядата пи вино.
2. Като вкуси от виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които Навуходоносор, баща му, бе изнесъл из Иерусалимския храм, за да пият от тях царят, велможите му, жените му и наложниците му.
3. Тогава донесоха златните съдове, които бяха взети из светилището на Дома Божий в Иерусалим; и пиеха от тях царят и велможите му, жените му и наложниците му, —
4. пиеха вино, и славеха боговете златни и сребърни, медни и железни, дървени и каменни.
5. В този същи час подадоха се пръсти от човешка ръка и пишеха срещу светилника върху мазилката на стената на царския дворец, и царят видя пръстите на ръката, която пишеше.
6. Тогава царят промени лице: мислите му го смутиха, ставите на бедрата му отслабнаха и коленете му взеха да се удрят едно о друго.
7. Завика царят силно, за да доведат магьосници, халдейци и гледачи: царят проговори и каза на мъдреците вавилонски: „който прочете това, що е написано, и ми обясни, какво значи то, ще бъде облечен в багреница, и на шията му ще бъде златна верижка, и в царството ми ще бъде трети властник“.
8. И влязоха всички мъдреци цареви, ала не можаха да прочетат написаното и да обяснят на царя значението му.
9. Цар Валтасар се развълнува твърде много, и видът на лицето му се измени, и велможите му се смутиха.
10. А царицата, по повод думите на царя и на велможите му, влезе в стаята, дето беше пирът; проговори царицата и рече: „царю, жив да си вовеки! да те не смущават мислите ти, и да се не изменя видът на лицето ти.
11. В царството ти има мъж, в когото е Духът на Бога Светий; в дните на баща ти намери се в него светлина, разум и мъдрост, като мъдростта на боговете, и цар Навуходоносор, баща ти, го постави глава на тайноведците, магьосниците, халдейците и гледачите, — сам баща ти, царят,
12. защото в него, в Даниила, комуто царят промени името на Валтасар, се намери висок дух, знание и разум, способен да разкрива сънища, да тълкува загадъчното и да развързва възли. Затова нека повикат Даниила, — и той ще обясни значението“.
13. Тогава въведоха Даниила при царя, и царят проговори и каза на Даниила: „ти ли си Даниил, един от пленените синове иудейски, които баща ми — царят — доведе от Иудея?
14. Слушал съм за тебе, че в тебе има Дух Божий, и светлина, и разум, и висока мъдрост се намира в тебе.
15. Ето, доведоха ми мъдреци и магьосници, за да прочетат това, що е написано, и да ми обяснят, какво значи то; но те не можаха да ми го обяснят.
16. А за тебе съм слушал, че можеш да обясняваш значението и да развързваш възли; и тъй, ако можеш да прочетеш това, що е написано, и ми обясниш, какво значи, ще бъдеш облечен в багреница, и на шията ти ще бъде златна верижка, и в царството ще бъдеш трети властник“.
17. Тогава Даниил отговори и рече на царя: „даровете ти нека останат у тебе, и почестите отдай другиму; а написаното ще прочета на царя и значението ще му обясня.
18. Царю, Всевишният Бог бе дарувал на баща ти Навуходоносора царство, величие, чест и слава.
19. Пред величието, що му бе дал Той, всички народи, племена и езици трепереха и му се бояха: когото си искаше, убиваше, и когото си искаше, оставяше го жив; когото си искаше, въздигаше, и когото си искаше, унижаваше.
20. Но когато сърцето му се възгордя, и духът му се ожесточи до дързост, той биде свален от царския си престол и лишен от славата си,