20. „ето, градинските врата са затворени, и никой ни не види, и ние имаме похот към тебе, затова съгласи се с нас и прекарай с нас.
21. Ако ли не, ще свидетелствуваме против тебе, че с тебе беше един момък, и затова ти отпрати слугините си“.
22. Тогава застена Сусана и каза: „натясно съм отвред: ако сторя това, смърт за мене; ако ли не сторя, няма да избегна из ръцете ви.
23. За мене е по-добре да не сторя това и да падна в ръцете ви, нежели да съгреша пред Господа“.
24. И завика Сусана с висок глас; завикаха също и двамата старейшини против нея,
25. а единият припна и отвори градинските врата.
26. И когато намиращите се вкъщи чуха вика в градината, втурнаха се през страничните врата, за да видят, какво се е случило с нея.
27. Когато старейшините казаха думите си, слугите й се извънмерно засрамиха, защото никога нищо такова не бе говорено за Сусана.
28. И ето, на другия ден, когато се бе събрал народ при Иоакима, нейния мъж, дойдоха и двамата старейшини, пълни с беззаконен умисъл против Сусана, за да я предадат на смърт.
29. И казаха те пред народа: „проводете за Сусана, Хелкиева дъщеря, жена на Иоакима“, — и проводиха.
30. Дойде тя и родителите й, децата й и всичките й сродници.
31. Сусана беше много нежна и хубава на лице.
32. А ония беззаконници заповядаха да й открият лицето, защото беше покрито, за да се наситят на хубостта й.
33. Сродниците й пък и всички, които я гледаха, плачеха.
34. А двамата старейшини, като станаха сред народа, сложиха ръце върху главата й.
35. Тя пък насълзена гледаше към небето, защото сърцето й се уповаваше на Господа.
36. И казаха старейшините: „когато ходехме из градината сами, тя влезе с две слугини, затвори градинските врата и отпрати слугините;
37. и дойде при нея един момък, който се криеше там, и легна с нея.
38. Ние, като се намирахме на ъгъла на градината и като видяхме такова беззаконие, припнахме към тях
39. и видяхме ги да се съединяват. Оногова не можахме да задържим, защото беше по-силен от нас и, като отвори вратата, изскочи,
40. но тая хванахме и разпитвахме: кой беше тоя момък? ала тя не иска да ни обади. По това ние свидетелствуваме“.
41. И събранието им повярва, като на старейшини народни и на съдии, и я осъдиха на смърт.
42. Викна Сусана с висок глас и каза: „Боже Вечний, Който виждаш съкровеното и Който знаеш всичко преди неговото битие!
43. Ти знаеш, че те лъжливосвидетелствуваха против мене, и ето, аз умирам, без да съм извършила нещо, което тия люде злобно измислиха против мене“.
44. И чу Господ гласа й,
45. и, когато я водеха на смърт, Бог възбуди светия дух на младия момък Даниила,
46. и завика той с висок глас: „чист съм от кръвта й!“
47. Тогава се обърна към него целият народ и каза: „каква е тая дума, която ти изрече?“
48. Тогава той застана сред тях и каза: „толкоз ли сте неразумни, синове Израилеви, че, без да изследвате и без да узнаете истината, осъдихте дъщеря Израилева?
49. Върнете се в съда, защото тия лъжливо свидетелствуваха против нея“.
50. И веднага целият народ се върна, и стареите му казаха: „седни сред нас и ни обади, защото Бог на тебе даде старейшинството“.
51. Тогава Даниил им каза: „отделете ги един от друг на раздалеч и аз ще ги разпитам“.
52. А когато бяха отделени един от друг, той повика единия и му каза: „остарелий в зли дни! сега се показаха твоите грехове, които си правил по-преди,
53. произвеждайки неправедни съдби, осъждайки невинни и оправдавайки виновни, когато Господ казва: невинен и прав не умъртвявай.
54. И тъй, ако си видял тая, кажи, под кое дърво ги видя да се разговарят един с друг?“ Той каза: „под мастиковото“.
55. Даниил рече: „наистина, излъга ти за главата си; защото ето, Ангел Божий, който е взел решение от Бога, ще те разсече наполовина“.
56. Като го отстрани, заповяда да доведат другия и му каза: „семе Ханааново, а не Иудино! хубостта те бе прелъстила, и похотта развратила сърцето ти.
57. Така постъпвахте с дъщерите Израилеви, и те от страх имаха общение с вас; но дъщерята на Иуда не понесе беззаконието ви.
58. И тъй, кажи ми: под кое дърво ги ти завари да разговарят помежду си?“ Той отговори: „под зеления дъб“.
59. Даниил му каза: „наистина, излъга и ти за главата си; защото Ангел Божий с меч чака, да те разсече наполовина, за да ви изтреби“.
60. Тогава цялото събрание завика с висок глас и благословиха Бога, Който спасява надяващите се Нему,
61. и се дигнаха против двамата старейшини, защото Даниил с техните уста ги изобличи, че те лъжливо свидетелствуваха;
62. и постъпиха с тях тъй, както те бяха зло намислили против ближния, по закона Моисеев, и ги умъртвиха; и него ден биде спасена невинна кръв.