13. И видя Ефрем болестта си, и Иуда — раната си; и тръгна Ефрем за Асур и прати при цар Иарева; но той не ще може да ви изцери, и няма да ви излекува от раната.
14. Защото Аз съм като лъв за Ефрема и като лъвче за дома Иудин; Аз, Аз ще разкъсам и ще замина; ще отнеса — и никой няма да спаси.
15. Ще тръгна, ще се върна в Моето място, докле те не се признаят за виновни и не потърсят лицето Ми.
Глава 6.
1. В скръбта си те от ранно утро ще Ме търсят и ще казват: да идем и да се върнем при Господа! защото Той ни нарани — и Той ще ни изцели, порази — и ще превърже раните ни;
2. ще ни оживи в два дни, в третия ден ще ни издигне, и ние ще живеем пред лицето Му.
3. И тъй, нека познаем, нека се стремим да познаем Господа; като утринна зора е появата Му, и Той ще дойде при нас като дъжд; като късен дъжд ще напои земята.
4. Какво да ти сторя, Ефреме? Какво да ти сторя, Иудо? благочестието ви, е като утринна мъгла и като роса, която скоро изчезва.
5. Затова Аз ги поразявах чрез пророците и биех ги с думи на устата Си, и съдът Ми е като изгряваща светлина.
6. Защото Аз искам милост, а не жертва, и богопознание повече, нежели всесъжения.
7. И те, като Адама, нарушиха завета и там Ми изневериха.
8. Галаад е град на нечестивци, опръскан с кръв.
9. Както разбойници причакват човека, тъй сбирщина свещеници убиват по пътя за Сихем и вършат мръсотии.
10. В дома на Израиля Аз виждам ужасно нещо; там Ефрем блудствува, оскверни се Израил.
11. И за тебе, Иудо, е назначена жътва, когато върна от плен Моя народ.
Глава 7.
1. Докато лекувах Израиля, откри се неправдата на Ефрема и злодейството на Самария; защото те лъжат; и крадец се вмъква, и разбойник граби по улици.
2. Не помислят те в сърце си, че Аз помня всичките им злодейства; сега ги обикалят делата им; те са пред лицето Ми.
3. Със злодейството си веселят царя и с лъжите си — князете.
4. Те всички горят от прелюбодейство, като пещ, опалена от хлебаря, който престава да я подклажда, щом замеси тестото, и то възкисне.
5. „Денят е на нашия цар!“ казват князете, разпалени до болест от вино, а той протяга ръка към кощунците.
6. Защото с коварството си те правят сърцето си подобно на пещ; хлебарят им спи цяла нощ, а заран тя гори като пламтящ огън.
7. Те всички са разпалени като пещ и поглъщат съдиите си; всичките им царе падат, и никой от тях не вика към Мене.
8. Ефрем се смеси с народите, Ефрем стана като пита необърната.
9. Чуждите поглъщаха силата му — и той не забеляза; седина го покри, а той не знае.
10. И гордостта на Израиля е унизена в очите им — и при все това те се не обърнаха към Господа, своя Бог, и Го не потърсиха.
11. И Ефрем стана като глупав гълъб — без сърце: призовават египтяни, отиват в Асирия.
12. Кога отидат, Аз ще хвърля върху тях мрежата Си; като птици небесни ще ги сваля; ще ги накажа, както бе казано в тяхното събрание.
13. Горко им, задето отстъпиха от Мене; гибел тям, задето се отметнаха от Мене! Аз ги спасявах, а те говореха лъжа против Мене.
14. И не викаха към Мене от сърце, когато пискаха по леглата си; събират се зарад хляб и вино, а от Мене отстъпват.
15. Аз ги вразумявах и укрепях мишците им, а те замисляха зло против Мене.
16. Те се обръщаха, но не към Всевишния, станаха като неверен лък; ще паднат от меч князете им зарад дързостта на езика си; това ще бъде гавра над тях в земята Египетска.
Глава 8.
1. Турни тръбата на уста си! Неприятелят като орел ще налети върху дома Господен, задето те нарушиха завета Ми и престъпиха закона Ми.
2. Към Мене ще викат: „Боже мой! ние Те познахме, ние сме Израил“.
3. Отхвърли Израил доброто; враг ще го преследва.
4. Поставяха си сами царе, без Мене; туряха си князе, но без Мое знание; от среброто си и златото си направиха идоли: оттам е гибелта.
5. Остави те телецът ти, Самарийо! разпали се гневът Ми против тях; докога не ще могат се очисти?
6. Защото и той е дело на Израиля. Художник го е направил, и затова той не е бог; на късове ще стане самарийският телец!
7. Понеже те сееха вятър, буря ще пожънат; жито на корен той не ще има, зърното няма да даде брашно, ако пък и даде, чужди ще го погълнат.
8. Погълнат е Израил; сега те ще бъдат между народите като негоден съсъд.
9. Те отидоха при Асур като див осел, който се скита самотен; Ефрем придобиваше разположение към себе си чрез подаръци.
10. Ако и да пращаха дарове на народите, Аз скоро ще ги събера, и те ще почнат да страдат от времето на царя на князете;
11. защото Ефрем насъзида много жертвеници за грях, — за грях му и послужиха тия жертвеници.
12. Аз му написах важните Мои закони, но той ги счете за чужди.