15. Ако и да е плодовит Ефрем между братята, но ще дойде източен вятър, ще се дигне вятърът Господен от пустинята, и ще пресъхне кладенецът му, ще пресекне изворът му: той ще ограби съкровищницата с всички драгоценни съдове.
Глава 14.
1. Опустошена ще бъде Самария, защото въстана срещу своя Бог: от меч ще паднат те, младенците им ще бъдат о камък разбити, и непразните им жени ще бъдат разсечени.
2. Обърни се, Израилю, към Господа, твоя Бог; защото ти падна поради нечестието си.
3. Вземете със себе си молитвени думи и се обърнете към Господа; речете Му: „отнеми всяко беззаконие и приеми ни за добро, и ние ще принесем жертва от устата си.
4. Асур няма вече да ни спасява; няма да се качваме на кон и няма вече да казваме към изделието на нашите ръце: о, богове наши; защото у Тебе има милосърдие към сираци“.
5. Ще излекувам отмятането им, ще ги обикна по благоволение; защото гневът Ми се отвърна от тях.
6. Аз ще бъда роса за Израиля; той ще цъфне като крин, и ще разпусне корените си, както Ливан.
7. Ще се разширят клоните му, и хубостта му ще бъде като на маслина, и благоуханието от него като от ливан.
8. Ще се върнат ония, които седяха под сянката му, ще имат жито в изобилие — и ще цъфнат като лоза, ще бъдат славни като вино ливанско.
9. „Каква работа имам още с идолите?“ ще рече Ефрем. — Аз ще го чуя и милостно ще погледна на него; Аз ще бъда като зелен кипарис: от Мене ще ти бъдат плодовете.
10. Кой е мъдър, за да разбере това? Кой е разумен, за да познае това? защото прави са пътищата Господни, и праведници ходят по тях, а беззаконниците ще паднат на тях.
Книга на пророк Иоиля
Глава 1.
1. Слово Господне, което биде към Иоиля, син Витуилов.
2. Чуйте това, старци, и внимавайте, всички жители на тая земя: бивало ли е такова нещо във ваши дни или в дните на бащите ви?
3. Разказвайте за него на децата си; а децата ви да разказват на децата си, а техните деца — на следния род:
4. каквото остана от гъсеници, изядоха скакалци; каквото остана от скакалци, изядоха червеи; а що остана от червеи, доядоха бръмбари.
5. Събудете се, пияници, плачете и ридайте всички, които пиете вино, за гроздовия сок, защото е отнет от устата ви!
6. Защото дойде против земята ми народ силен и безброен; зъбите му — зъби лъвски, и челюстите му — като на лъвица.
7. Опустоши той лозата ми, и смоковницата ми изпочупи, обели я до голо и хвърли; станаха бели клоните й.
8. Плачи’, както плаче млада жена, препасана с вретище, за мъжа на младините си!
9. Прекрати се хлебен принос и възлияние в дома Господен; плачат свещениците, служители Господни.
10. Опустошено е полето, тъгува земята, защото е изтребено житото; изсъхна гроздов сок, повяхна маслина.
11. Червете се от срам, земеделци, ридайте, лозари, за пшеницата и ечемика, защото жътвата по нивите загина,
12. лоза изсъхна, смоковница повяхна; нарът, палмата и ябълката — всички дървета по полето изсъхнаха; поради това и веселбата у синовете човешки изчезна.
13. Препашете се с вретище и плачете, свещеници! ридайте, служители на олтара! влезте и нощувайте във вретища, служители на моя Бог! защото няма вече в дома на вашия Бог хлебен принос и възлияние.
14. Назначете пост, обявете тържествено събрание, свикайте старците и всички жители на тая страна в дома на Господа, вашия Бог — и викайте към Господа.
15. О, какъв ден! защото денят Господен е близо: като опустошение от Всемощния ще дойде той.
16. Не пред наши очи ли се отнима храната, и от дома на нашия Бог — веселба и радост?
17. Изгниха зърна под буците си, запустяха житници, срутени са клетове, защото няма вече жито.
18. Как стене добитъкът, тъжно ходят стада волове, защото няма за тях паша; мъчат се и стада овци.
19. Към Тебе, Господи, викам, защото огън погълна злачните пасбища на пустинята, и пламък опърли всички дървета на полето.
20. Дори и животните на полето викат към Тебе, защото пресъхнаха водните потоци, и огън изтреби пасбищата в пустинята.
Глава 2.
1. Тръбете с тръба на Сион и бийте тревога на светата Ми планина; нека треперят всички жители земни, защото настъпва денят Господен, понеже е близо той —
2. денят на тъма и мрак, ден облачен и мъглив: като утринна зора се шири по планини народ многоброен и силен, какъвто не е имало отвека и няма да бъде след това от рода в род.
3. Пред него огън поглъща, а зад него пламък пали; пред него земята е като градина Едемска, а зад него ще бъде опустошена степ, и за никого няма да има спасение от него.
4. Видът му е като вид на коне, и скачат те като конници;