8. Кълне се Господ Бог Сам в Себе Си и тъй казва Господ Бог Саваот: гнуся се от високомерието на Иакова и мразя чертозите му, и ще предам града и всичко, що го пълни.
9. И ако в някоя къща останат десет души, и те ще умрат;
10. ще ги вземе роднината им или съжителят, за да изнесе костите им из къщи, и ще попита оногова, който стои при къщата: „имаш ли още някого?“ Той ще отговори: „нямам никого“. И тоя ще рече: „мълчи! защото не бива да се споменува името Господне“.
11. Защото ето, Господ ще даде заповед и ще съсипе големите къщи чрез разцепвания, а малките — чрез пропуквания.
12. Тичат ли коне по скала? Може ли се разора тя с волове? Вие пък превръщате правосъдието в отрова, а плода на правдата — в горчило,
13. вие, които се възхищавате от нищо и никакви неща и казвате: „нали със своя сила спечелихме си мощ?“
14. Ето, Аз, казва Господ Бог Саваот, ще подигна народ против вас, доме Израилев, и ще ви изтикват от входа в Емат до потока в пустинята.
Глава 7.
1. Такова видение ми откри Господ Бог: ето, Той създаде скакалци, когато почна да никне късната трева, и това беше трева след царската коситба.
2. И ето, когато те свършиха да ядат тревата на земята, рекох: Господи Боже, смили се; как ще устои Иаков? Той е твърде малък.
3. И Господ съжали за това: „няма това да бъде“, рече Господ.
4. Такова видение ми откри Господ Бог: ето, Господ Бог произведе огън за съд — и той погълна голяма бездна, погълна и част от земята.
5. И рекох: Господи Боже, спри; как ще устои Иаков? той е твърде малък.
6. И Господ съжали за това: „и това няма да бъде“, рече Господ Бог.
7. Такова видение ми Той откри: ето, Господ стоеше на отвесна стена, и в ръката Му имаше оловен отвес.
8. И рече ми Господ: „какво виждаш, Амосе?“ Аз отговорих: „отвес“. И Господ рече: „ето, ще туря отвес сред Моя народ Израиля; няма вече да му прощавам.
9. Опустошени ще бъдат жертвените оброчища Исаакови и разрушени ще бъдат светилищата Израилеви, и ще въстана с меч против дома Иеровоамов“.
10. И Амасия, свещеник ветилски, прати при израилския цар Иеровоама, да кажат: Амос дига бунт против тебе сред дома Израилев; земята не може да търпи неговите думи,
11. защото тъй казва той: от меч ще умре Иеровоам, а Израил непременно ще бъде откаран пленник от земята си.
12. И рече Амасия на Амоса: ясновидецо, иди и се отстрани в земята Иудина; там яж хляб и там пророкувай,
13. а във Ветил вече не пророкувай: защото той е светиня царева и е царски дом.
14. Отговори Амос и рече на Амасия: аз не съм пророк и не съм син на пророк; аз бях пастир и събирах диви смокви.
15. Но Господ ме взе от овците и ми рече: иди, пророкувай при Моя народ Израиля.
16. Сега изслушай словото Господне. Ти казваш: не пророкувай против Израиля и не произнасяй думи против дома Исааков.
17. Затова ето що казва Господ: жена ти ще бъде обезчестена в града, твоите синове и дъщери ще паднат от меч, земята ти ще бъде разделена с мерилна връв, ти ще умреш в нечиста земя, а Израил непременно ще бъде отведен от земята си.
Глава 8.
1. Такова видение ми откри Господ Бог: ето, кошница с узрели плодове.
2. И рече Той: какво виждаш, Амосе? Отговорих: кошница с узрели плодове. Тогава Господ ми рече: дойде краят на Моя народ Израиля: няма вече да му прощавам.
3. Песните в чертозите през оня ден ще се обърнат на ридание, казва Господ Бог; много трупове ще има, навред ще ги хвърлят мълком.
4. Изслушайте това, вие, които жадувате да погълнете бедни и да погубите сиромаси, —
5. вие, които казвате: кога ще премине новолунието, за да продаваме жито, и събота — да отворим житниците, да намалим мярката, да уголемим цената на сиклата и да измамваме с неверни къпони,
6. да прикупваме неимотни със сребро, и сиромаси за двои обуща, а отсевки от жито да продаваме?
7. Кле се Господ в славата на Иакова: наистина няма навеки да забравя нито едно от делата им!
8. Няма ли да се потресе земята от това, и няма ли да заплаче всеки живеещ на нея? Тя цяла ще се развълнува като река, и ще се подига и спуща като реката Египетска.
9. И в оня ден, казва Господ Бог, ще направя слънцето да залезе по пладне и ще помрача земята посред бял ден;
10. ще обърна празниците ви на тъга и всичките ви песни — на плач; ще туря вретище на всички чресла и плешивост — на всяка глава; и ще произведа в страната плач като за едничък син, и краят й ще бъде като тъжовен ден.
11. Ето, настъпват дни, казва Господ Бог, когато ще пратя на земята глад — не глад за хляб, не жажда за вода, а жажда за слушане думите Господни.
12. И ще ходят от море до море, ще се скитат от север до изток, търсейки словото Господне, и няма да го намерят.