3. Стана Иона и отиде в Ниневия според словото Господне; а Ниневия беше град голям у Бога, на три дни ход.
4. И почна Иона да ходи по града, колкото можеше да се изходи в един ден, и проповядваше, думайки: „още четирийсет дена — и Ниневия ще бъде разрушена!“
5. И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо.
6. Тая дума дойде до царя на Ниневия, — и той стана от престола си, съблече царското си облекло, облече се във вретище и седна в пепел,
7. като заповяда да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, „щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият;
8. човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си.
9. Кой знае, може би, още Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и не ще загинем“.
10. И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати.
Глава 4.
1. От това Иона се силно огорчи и възнегодува.
2. И моли се той Господу и рече: о, Господи! не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието.
3. И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея.
4. И рече Господ: нима това те тъй силно огорчи?
5. И излезе Иона из града, седна на изток от града, направи си там сенница и седна под нея на сянка, за да види, какво ще стане с града.
6. И направи Господ Бог, та израсна растение, и то се издигна над Иона, за да има над главата му сянка, и да го избави от огорчението му; Иона твърде много се зарадва на това растение.
7. И нареди Бог тъй, че на другия ден, кога се зазори, червей подгриза растението, и то засъхна.
8. А кога изгря слънце, напрати Бог горещ източен вятър, и слънцето почна да препича главата на Иона, тъй че той изнемогна и се молеше да умре, казвайки: „по-добре да умра, нежели да живея“.
9. И рече Бог на Иона: „нима тъй силно се огорчи за растението?“ Той рече: „твърде се огорчих, дори до смърт“.
10. Тогава Господ рече: „тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна.
11. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, — и много добитък?“
Книга на пророк Михей
Глава 1.
1. Слово Господне, което биде към Михея Мораститеца в дните на Иоатама, Ахаза и Езекия, царе иудейски, и което му бе открито за Самария и Иерусалим.
2. Слушайте, всички народи, внимавай, земьо, и всичко, що я пълни! Да бъде свидетел против вас Господ Бог, Господ от светия Свой храм!
3. Защото ето, Господ излиза от Своето място, ще слезе, и ще стъпи върху земните височини, —
4. и планините ще се разклатят под Него, долините ще се разтопят като восък от огън, като вода, що се лее низ стръмнина.
5. И всичко това — поради нечестието на Иакова, поради греха на Израилевия дом. От кого е нечестието на Иакова? Нали от Самария? Кой уреди оброчища в Иудея? Нали Иерусалим?
6. Затова ще направя Самария купище развалини в полето, място за насаждане лозе; ще срина камъните й в долината и ще разголя основите й.
7. Всичките й истукани ще бъдат потрошени и всичките й дарове от блудство — с огън изгорени: всичките й идоли ще предам на разрушение; с дарове от блудство ги е правила, в дарове от блудство ще бъдат и преобърнати.
8. Затова и ще плача и ридая, ще ходя като ограбен и оголен, ще вия като чакал и ще плача като камилска птица,
9. защото тежко е нейното поражение; то дойде до Иуда, стигна даже до портите на моя народ, до Иерусалим.
10. Не разгласявайте това в Гет, не плачете там с глас, а в селище Офра с пепел се посипете.
11. Изселвайте се, жителки шафирски, срамотно разголени; не ще убегне и жителката цаанска, плачът в селище Ецел не ще ви остави да се спрете там.
12. Тъгува за своето благо жителката маротска, защото слезе от Господа злочестие към портите иерусалимски.
13. Запрягай бързи коне в колесница, жителко лахиска; ти си начало на греха у сионската щерка, защото у теб се явиха престъпленията на Израиля.
14. Затова ти ще пращаш дарове в Морешет-Гет; но ахзивските селища ще бъдат измама за царете израилски.
15. Ще доведа и наследник при тебе, жителко морешка; той ще премине дори до Одолам, славата Израилева.
16. Хвърли си косата, острижи се — от скърб за нежно любимите си синове; разшири лисината за тях като линеещ орел, защото те ще бъдат изселени от тебе.