4. Аз го напратих, казва Господ, и то ще влезе в дома на крадеца и в дома на оногова, който лъжливо се кълне в Моето име, и ще остане в дома му, и ще изтреби него, дърветата му и камъните му.
5. И влезе Ангелът, който говореше с мене, и ми рече: дигни още очите си и погледни: що е това, дето излиза?
6. А когато аз казах: какво е това? той отговори: това, което излиза, е ефа, и рече: това е образът им по цяла земя.
7. И ето един къс олово се издигна, и там седеше една жена посред ефата.
8. И рече той: тая жена е самото нечестие, и я хвърли всред ефата, а на отвора й хвърли оловения къс.
9. И вдигнах очите си и видях: ето, появиха се две жени, и вятър имаше в крилата им; и крила имаха те като крила на щъркел; и вдигнаха те ефата и поднесоха я между земята и небето.
10. И рекох аз на Ангела, който говореше с мене: къде носят тая ефа?
11. Тогава той ми рече: за да съградят за нея дом в земята Сенаар, и кога бъде всичко приготвено, тя ще се постави там на своята основа.
Глава 6.
1. И пак вдигнах очите си, и виждам: ето, четири колесници излизат из прохода между две планини; а тия планини бяха медни планини.
2. В първата колесница конете бяха рижи, във втората колесница — черни;
3. в третата колесница конете бяха бели, а в четвъртата колесница — сиви, силни.
4. И, като заговорих, аз рекох на Ангела, който говореше с мене: какво е това, господине мой?
5. Отговори Ангелът и ми рече: това са четирите небесни духа, които излизат да предстоят пред Господа на цялата земя.
6. Враните коне там излизат към северна страна, и белите вървят след тях, а сивите отиват към южна страна.
7. И силните излязоха и се впуснаха да преминат земята; и той рече: идете, преминете земята, — и те преминаха земята.
8. Тогава той ме повика и ми рече тъй: виж, излезлите за северната страна успокоиха духа ми против северната земя.
9. И биде слово Господне към мене:
10. вземи от дошлите от плена, от Хелдая, от Товия и от Иедая, и иди в същия ден, иди в дома на Иосия, син Софониев, дето те пристигнаха от Вавилон,
11. вземи от тях сребро и злато и направи венци, и тури ги на главата на Иисуса, син Иоседеков, велик иерей,
12. и му кажи: тъй казва Господ Саваот: ето Мъж, — името Му е Младочка, — Той ще израсте от корена Си и ще създаде храма Господен.
13. Той ще създаде храма Господен и ще получи слава, ще седне на престола Си и ще бъде владетел, ще бъде и свещеник на престола Си, и съгласие за мир ще има между единия и другия.
14. А ония венци ще бъдат за Хелема и Товия, за Иедая и Хена, син Софониев, за спомен в храма Господен.
15. И отдалеч ще дойдат и ще участвуват в постройката на храма Господен, и вие ще познаете, че Господ Саваот ме е пратил при вас, и това ще стане, ако усърдно слушате гласа на вашия Господ Бог.
Глава 7.
1. През четвъртата година на цар Дария биде слово Господне към Захария на четвъртия ден от деветия месец — хаслев,
2. когато Ветил прати Сарецера и Регем-Мелеха и спътниците му да се помолят пред лицето на Господа
3. и да попитат свещениците, които са в дома на Господа Саваота, и пророците, думайки: да плача ли в петия месец и да постя ли, както това правих вече много години?
4. И биде към мене слово на Господа Саваота:
5. кажи на целия народ от тая земя и на свещениците тъй: когато вие постихте и плакахте в петия и седмия месец, и то цели седемдесет години, за Мене ли постихте, за Мене ли?
6. И кога ядете и пиете, не за себе си ли ядете и не за себе си ли пиете?
7. Нали същите думи прогласяваше Господ чрез предишните пророци, когато Иерусалим бе още населен и спокоен, и градовете около него, южната страна и низината, бяха населени?
8. И биде слово Господне към Захария:
9. тъй говори тогава Господ Саваот: извършвайте съд праведен и струвайте милост и състрадание всеки към брата си;
10. вдовици и сираци, пришълец и сиромах не притеснявайте и зло един против другиго не мислете в сърцата си.
11. Но те не искаха да внимават, отвърнаха се от Мене, и ушите си запушиха, за да не чуват.
12. И сърцето си вкамениха, за да не чуват закона и думите, които пращаше Господ Саваот чрез Своя Дух през предишните пророци; затова ги и постигна големият гняв на Господа Саваота.
13. И както Аз виках, а те не чуваха, тъй и те викаха, пък Аз не чувах, казва Господ Саваот.
14. И Аз ги разпръснах по всички народи, които те не знаеха, и тая земя запустя подир тях, тъй че никой не ходеше по нея нито напред, нито назад, и те обърнаха в пустиня желаната страна.
Глава 8.
1. И биде слово от Господа Саваота: