55. Иисус, задето изпълни думата, стана съдия над Израиля.
56. Халев, заради свидетелство пред събранието, получи земя за наследство.
57. Давид за своето милосърдие наследи за вечни времена престола на царството.
58. Илия за голямата си ревност към закона биде взет дори на небето.
59. Анания, Азария и Мисаил чрез вяра се спасиха от пламъка.
60. Даниил за своята невинност биде избавен от лъвските челюсти.
61. И тъй, припомняйте си из рода в род, че всички, които се надяват на Него, не ще изнемощеят.
62. Не бойте се от думите на грешен мъж, защото славата му ще се обърне в тор и в червеи.
63. Днес той се гордее, а утре не ще го намерят, защото се е обърнал на своя прах, и кроежът му загина.
64. Но вие, деца мои, крепете се и мъжки стойте в закона, защото чрез него ще се прославите.
65. Ето, Симон, вашият брат: зная, че той е мъж на съвета; слушайте го във всички дни. Той ще ви бъде вместо баща.
66. А Иуда Макавей, як със сила от младостта си, нека ви бъде началник на войската и да воюва с народите.
67. И тъй, съберете при себе си всички изпълнители на закона и отмъщавайте за обидите на вашия народ:
68. отдайте заслуженото на езичниците и бъдете внимателни към заповедите на закона.
69. След това ги благослови и се прибра при бащите си.
70. И умря той в сто четирийсет и шестата година; погребаха го синовете му в гробницата на отците му в Модин, и цял Израил горко го оплака.
Глава 3.
1. И вместо него се издигна син му Иуда, който се наричаше Макавей.
2. И помагаха му всички негови братя и всички бащини му привърженици, и с радост водеха войната на Израиля.
3. Той разшири славата на своя народ; той се обличаше в броня като исполин, препасваше си военните оръжия и водеше война, бранейки с меч опълчението;
4. той приличаше на лъв в своите работи и беше като лъвче, което рика за плячка;
5. той преследваше беззаконните, издирваше ги и изгаряше ония, които размиряваха народа му.
6. И от страх пред него се смириха беззаконните, и всички, които вършеха беззаконие, се смутиха пред него, и успешно стана спасението с неговата ръка.
7. Той огорчи мнозина царе и зарадва Иакова със своите дела, и паметта му ще се благославя вечно;
8. премина по градовете на Иудея, изтреби там нечестивците и отвърна гнева от Израиля;
9. прочу се до крайните земни предели и събра ония, които загиваха.
10. Тогава Аполоний събра езичниците и от Самария — многобройна войска, за да воюва против Израиля.
11. Иуда узна туй и излезе насреща му, разби го и го уби; и паднаха много убити, а останалите избягаха.
12. И взе Иуда плячката им, взе и Аполониевия меч и се би с него през всички дни.
13. И чу Сирон, военачалник на Сирия, че Иуда събра около себе си люде и множество верни, които излизат с него на война,
14. и каза: ще си създам име и ще се прославя в царството, ще се бия с Иуда и с тия, които са с него заедно и които презират царската дума.
15. И реши да иде, и тръгна с него силно пълчище нечестивци да му помагат и да отмъстят на Израилевите синове.
16. Когато наближиха до височината на Веторон, Иуда излезе насреща им с твърде малцина,
17. които, като видяха идещата насреща им войска, казаха на Иуда: как можем толкова малцина да се бием с такова силно множество? И ние съвсем ослабнахме, понеже днес още не сме яли.
18. Но Иуда им каза: лесно е и мнозина да попаднат в ръце на малцина, и у небесния Бог няма разлика — мнозина ли да спаси, или малцина;
19. защото не от голямата войска зависи победата във война, но от небето дохожда силата.
20. Те идат срещу нас с голяма гордост и нечестие, за да изтребят нас, жените ни и децата ни, и да ни ограбят;
21. а ние се бием за нашите души и за нашите закони.
22. Той Сам ще ги смаже пред наше лице; а вие недейте се плаши от тях.
23. Като престана да говори, той внезапно се хвърли върху тях, и Сирон биде разбит, също и войската му пред него.
24. И те го гониха по спуска на Веторон до самата равнина; и паднаха от тях до осемстотин мъже, другите пък избягаха във Филистимската земя.
25. И почнаха всички околни езичници да се боят и страхуват от Иуда и братята му.
26. Дойде и до царя името му, и всички народи разказваха за битките на Иуда.
27. А когато чу тия думи цар Антиох, пламна от гняв и прати, та събра всички сили на царството си — твърде силно пълчище;
28. отвори хазната си и даде на своите войски годишна заплата, като им заповяда да бъдат готови за всеки случай.
29. Но видя, че среброто се привърши в хазната, а данъците в страната са оскъдни поради вълнуванията и разорението, що той произведе в земята, унищожавайки законите, които съществуваха от старо време.