30. И почна той да се страхува, че не ще му достигне, освен само за еднаж или дваж, за издръжка и подаръци, които преди с щедра ръка раздаваше, и в това надмина предишните царе.
31. Силно загрижен в душата си, той реши да иде в Персия, да вземе данъци от страната и да събере повече сребро.
32. А царските работи от река Ефрат до Египетските предели възложи на Лисия, човек знаменит, който произлизаше от царски род,
33. също и възпитанието на сина си Антиоха, — доде се той завърне;
34. и предаде му половината от войската и слоновете и му даде заповед за всичко, що поиска, и за жителите на Иудея и на Иерусалим, —
35. да прати против тях войска, да смаже и унищожи мощта на Израиля и остатъка от Иерусалим, да изтреби паметта им от онова място
36. и да засели във всичките им предели другоплеменни синове, като раздели с жребие земята им.
37. Царят пък взе другата половина войска, тръгна от столицата си Антиохия, в сто четирийсет и седмата година, премина река Ефрат и обиколи горните страни.
38. Лисий избра Птоломея, син на Доримена, Никанора и Горгия, силни мъже измежду приятелите на царя,
39. и прати с тях четирийсет хиляди мъже и седем хиляди ездачи, да идат в Иудейската земя и да я разорят, според както бе заповядал царят.
40. Те тръгнаха с всичката си войска и дойдоха, та се разположиха на равнината до Емаум.
41. Тамошните търговци чуха името им, взеха твърде много сребро, злато и слуги и дойдоха в стана да купуват роби израилски синове; към тях се присъедини и войската на Сирия и на другоплеменните земи.
42. Видя Иуда и братята му, че се умножиха бедствията, и че войските се разположиха на стан в техните предели; узнаха и за заповедта на царя, която беше дал да изпълнят над народа, да го погубят и изтребят.
43. И говореха всеки на приятеля си: да въздигнем хвърления долу наш народ и да се бием за нашия народ и за светинята.
44. И събра се голямо множество, за да бъдат готови за война и да се помолят и изпросят милост и съжаление.
45. Иерусалим беше необитаем като пустиня; от природните му жители нямаше ни кой да влиза в него, ни кой да излиза из него; светилището беше потъпкано, и синове на чужденци бяха в крепостта му; той стана жилище на езичници; и отне се веселието от Иакова, и не се чуваше свирка и цитра.
46. И тъй, те се събраха и отидоха в Масифа срещу Иерусалим, защото по-рано у израилтяните мястото за молитва беше в Масифа.
47. И постиха в тоя ден, туриха върху себе си вретища и пепел на главите си и раздраха дрехите си;
48. разтвориха книгата на закона, една от тия, които езичниците диреха, за да напишат на тях изображенията на своите идоли,
49. и донесоха свещеническите одежди и първородните и десятъка; и свикаха назореите, които бяха изпълнили дните си,
50. и високо извикаха към небето: какво да правим с тях и къде да ги отведем?
51. Твоето светилище е потъпкано и осквернено, и Твоите свещеници са в скръб и унижение.
52. И ето, събраха се против нас езичниците, за да ни изтребят. Ти знаеш, що кроят те против нас.
53. Как можем устоя пред тяхното лице, ако Ти не ни помогнеш?
54. И затръбиха с тръби и викнаха с висок глас.
55. След това Иуда тури вождове на народа — хилядници, стотници, петдесетници и десетници.
56. И казаха на ония, които правеха къщи, сгодяваха се с жени, садяха лозя, и на людете страхливи, щото всеки от тях, според закона, да се върне у дома си.
57. Тогава се дигна опълчението и се разположиха на стан на юг от Емаум.
58. И каза Иуда: опашете се, и бъдете мъжествени и готови за утре да се ударим с тия езичници, които са се събрали против нас, за да погубят нас и нашата светиня.
59. Защото по-добре е да умрем в сражение, нежели да гледаме бедствията на нашия народ и на светинята.
60. А каквато е волята на небето, тъй да бъде!
Глава 4.
1. И взе Горгий пет хиляди мъже и хиляда отбор конници, и пълчището тръгна през нощта,
2. за да нападне опълчението на иудеите и внезапно да ги разбие; а ония, които живееха в крепостта, му служеха за водачи.
3. Чу Иуда и излезе сам и храбрите мъже, за да разбият царската войска в Емаум,
4. докле още неприятелските сили бяха далеч от стана.
5. И дойде Горгий в стана на Иуда нощя и никого не намери, и дири ги по планините, защото казваше: те бягат от нас.
6. А на разсъмване Иуда се яви в равнината с три хиляди мъже, но те нямаха ни щитове, ни мечове, както това желаеха.
7. Когато видяха силното и въоръжено пълчище на езичниците и окръжаващата го конница, обучени за война,
8. Иуда каза на мъжете, що бяха с него: не бойте се от тяхното множество и не се плашете от тяхното нападение.
9. Спомнете си, как се спасиха нашите отци в Червено море, когато фараонът ги гонеше с войска.