38. Останалите пък конници разместиха тук-там от двете страни на пълчището, за да дават знакове и да подкрепят в тесни места.
39. Когато слънцето удари в златните и медните щитове, от тях заблестяха планините и светнаха като огнени светила.
40. Част от царската войска бе разтегната по високите планини, а други — по ниските места, — и вървяха те твърдо и стройно.
41. И смутиха се всички, които чуха шума на множеството им и вървежа на такова пълчище и звека на оръжията, защото войската беше твърде голяма и силна.
42. И влезе Иуда и войската му в сражение, — и паднаха от царското пълчище шестстотин мъже.
43. Тогава Елеазар, син на Саварана, видя един слон покрит с царска броня, който надминаваше всички, и изглеждаше, че върху него е царят;
44. той пожертвува себе си, за да спаси своя народ и да си спечели вечно име:
45. смело притърча към него всред отряда, като убиваше надясно и наляво, и се разбягваха от него насам и нататък;
46. и се притече той под оня слон, легна под него и го уби, и слонът падна връз него на земята, и той умря там.
47. Но като видяха силата на царското пълчище и напъна на войските, иудеите се отклониха от тях.
48. Царските пък войски отидоха срещу тях против Иерусалим: царят отправи войските си против Иудея и планина Сион.
49. И свърза той мир с людете във Ветсура, които излязоха из града: те нямаха храна, за да се държат в него обсадени, защото беше съботна година за земята.
50. Царят завладя Ветсура и остави в нея стража да я пази.
51. След това много дни обсажда светилището и тури там стрелометни оръдия и машини, огнехвъргачки, каменохвъргачки и копиехвъргачки, за да хвърлят стрели и камъни.
52. Но и иудеите поставиха машини против техните машини и се сражаваха много дни;
53. храна пък не остана в скривалищата, защото беше седма година, и избягалите в Иудея, за да се спасят от езичниците, изядоха останалия запас;
54. при светилището останаха малцина мъже, защото гладът надви, а другите се разотидоха всеки в своето място.
55. Чу Лисий, че Филип, комуто цар Антиох още приживе бе поръчал да възпитава за царуване сина му Антиоха,
56. се върнал от Персия и Мидия и с него — войските, които бяха ходили с царя, и че той се домогва да поеме сам работите на царството.
57. Затуй бързо отиде и каза на царя, на военачалниците и на велможите: „ние всеки ден търпим оскъдия, и храните у нас са малко, а мястото, което обсаждаме, е силно, между това върху нас лежи и грижата за царството.
58. Нека, прочее, подадем десница на тия люде и да свържем с тях мир и с целия им народ,
59. и да ги оставим да постъпват според техните закони, както по-преди, защото заради своите закони, които ние отменихме, те се разгневиха и направиха всичко това“.
60. И одобри царят и началниците тия думи, и прати при тях, за да свържат мир, което те и приеха;
61. и закле им се царят и началниците. След това те излязоха из крепостта.
62. И възлезе царят на планина Сион и, като разгледа укреплението на мястото, отметна се от клетвата си, с която се закле, и заповяда да съборят стените наоколо.
63. После бързо тръгна и, като се върна в Антиохия, намери, че Филип владее града, воюва с него и със сила превзе града.
Глава 7.
1. В сто петдесет и първата година излезе от Рим Димитрий, син на Селевка, и с малцина люде влезе в един приморски град и там се възцари.
2. А когато влизаше в царския дом на своите бащи, войската хвана Антиоха и Лисия, за да ги доведе при него.
3. Той узна това и каза: „не показвайте ми лицата им“.
4. Тогава войниците ги убиха, и се възкачи Димитрий на престола на своето царство.
5. И дойдоха при него всички мъже беззаконни и нечестиви измежду израилтяните, и Алким, домогващ се до свещенство, ги предвождаше;
6. и пред царя те обвиняваха народа и казваха: „Иуда и братята му погубиха твоите приятели, а нас изгониха из земята ни.
7. Прати сега мъж, комуто ти се доверяваш; нека той иде и види всичкото разорение, що те причиниха нам и в страната на царя, и нека накаже тях и всички, които им помагат“.
8. Измежду царските приятели царят избра Вакхида, който управляваше отвъд реката; той беше голям в царството и верен на царя.
9. Царят прати него и нечестивия Алкима, комуто отреди свещенство, и му заповяда да отмъсти на Израилевите синове.
10. Те тръгнаха и дойдоха в иудейската земя с голяма войска; и той прати при Иуда и при братята му пратеници с миролюбиво, но коварно предложение.
11. Но те не обърнаха внимание на думите им, защото видяха, че са дошли с голяма войска.
12. А при Алкима и Вакхида се събраха на събрание книжниците да дирят справедливост.