5. А Иуда се разположи на стан при Елеас, и с него — три хиляди отбор мъже.
6. Но като видяха голямата войска, колко тя е многобройна, те се твърде уплашиха, и мнозина се разбягаха из стана му, и останаха от тях не повече от осемстотин мъже.
7. Когато Иуда видя, че се разбяга опълчението му, а войната го тревожи, сърцето му се смути, защото нямаше време да ги събере.
8. Той се наскърби и каза на останалите: „да станем и идем против нашите противници; може би, ще имаме сила да се бием с тях“.
9. Но те го раздумваха и говореха: „ние нямаме сила; сега ще спасяваме живота си, а после ще се върнем с нашите братя и тогава ще се сражаваме против тях, — сега сме малко“.
10. Но Иуда каза: „не, да не стане това с мене — да бягам от тях; ако пък е дошъл часът ни, нека храбро умрем за нашите братя и да не оставим да се хули нашата слава“.
11. Дигна се войската от стана и се спря срещу тях; конницата се раздели на две части, а пред войската вървяха прашници и стрелци и всички предни силни войници.
12. Вакхид пък се намираше на дясното крило; отредите се приближаваха от двете страни и тръбяха с тръби.
13. Затръбиха с тръби и людете, които бяха с Иуда, и потресе се земята от шума на войските, и стана упорито сражение от сутринта до вечерта.
14. Иуда видя, че Вакхид и най-силната част от войската му се намира на дясна страна, и събраха се при него всички храбри по сърце, —
15. и разбиха те дясното крило и ги гониха до Азотска планина.
16. Когато ония, които бяха на лявото крило, видяха, че дясното крило е разбито, обърнаха се по стъпките на Иуда и на тия, що бяха с него отзад.
17. Сражението биде жестоко, и паднаха много убити от едната и от другата страна;
18. падна и Иуда, а другите удариха на бяг.
19. А Ионатан и Симон взеха Иуда, брата си, и го погребаха в гробницата на бащите му в Модин.
20. Всички израилтяни го оплакаха и ридаха за него силно, тъжиха много дни и казваха:
21. „как падна силният, който спасяваше Израиля!“
22. Другите пък дела на Иуда, сраженията, храбрите подвизи, които той извърши, и неговото величие не са описани, защото бяха твърде много.
23. А след смъртта на Иуда по всички израилски предели се появиха люде беззаконни, и се подигнаха всички, които вършеха неправда.
24. В същите дни настана твърде голям глад, и страната се прилепи към тях.
25. Тогава избра Вакхид нечестивите мъже и ги тури началници на страната:
26. те разпитваха и диреха приятелите на Иуда и ги довеждаха при Вакхида, а той им отмъщаваше и се подиграваше с тях.
27. И биде голяма скръб в Израиля, каквато не е била от оня ден, откак се не видя у тях пророк.
28. Тогава се събраха всички приятели на Иуда и казаха на Ионатана:
29. „откак умря брат ти Иуда, не се намери нему подобен мъж, който да излезе против враговете и Вакхида и против враговете на нашия народ.
30. Сега, прочее, ние те избрахме да ни бъдеш вместо него началник и вожд, за да водиш нашата война“.
31. Тогава Ионатан прие предводителството и завзе мястото на Иуда, брата си.
32. Вакхид се научи за това и диреше да го убие.
33. Тогава пък узнаха Ионатан и Симон, брат му, и всички, които бяха с него, и побягнаха в пустиня Текое и се разположиха на стан при водите на езеро Асфар.
34. Вакхид, като узна това в съботен ден, премина сам и всичката му войска отвъд Иордан.
35. А Ионатан проводи брата си — предводителя на народа, и помоли приятелите си, наватеите, да съберат у тях много храни.
36. Но из Мидава излязоха Иамвриевите синове и хванаха Иоана и всичко, що той имаше, и избягаха.
37. След тия случки казаха на Ионатана и на брата му Симона, че Иамвриевите синове тържествено извършват голяма сватба и с голям разкош водят от Надават невеста, дъщеря на едного от прочутите ханаански велможи.
38. Тогава си спомниха те за брата си Иоана, излязоха и се скриха в подслона на планината.
39. Като подигнаха очи, видяха: ето възклицания и голяма прикя; младоженецът и приятелите му и братята му бяха излезли да посрещат с тъпани и свирки и с много оръжия.
40. Тогава ония, що бяха с Ионатана, скочиха върху тях из засадата и ги избиха, и паднаха много убити, а останалите избягаха в планината; и те взеха всичката им плячка.
41. И обърна се сватбарското тържество в печал, а звуковете на техните свирки — в плач.
42. Тъй отмъстиха те за кръвта на брата си и се върнаха в блатистото място при Иордан.
43. Чу това Вакхид и един съботен ден дойде при бреговете на Иордан с голяма войска.
44. Тогава Ионатан каза на людете си: „нека станем сега и да се ударим за нашия живот, защото сега не е това, което беше вчера и завчера.
45. Ето, неприятелят е и пред нас и зад нас, водата на Иордан е от едната и от другата страна, и блато и гора, и няма място, накъде да се отместим.