25. Като получи заповеди от царя, върна се, без да донесе със себе си нещо достойно за първосвещеник, освен гняв на жесток тиранин и ярост на див звяр.
26. Тъй Иасон, който излъга брата си, биде излъган от другиго, и се отстрани като изгнаник в Амонитската земя.
27. Менелай пък получи власт, ала съвсем нехаеше за обещаните на царя пари, макар началникът на градската крепост, Сострат, и да ги изискваше,
28. понеже той събираше данъците; по тая причина и двамата бидоха повикани от царя.
29. Менелай остави за приемник на първосвещенството брата си Лисимаха, а Сострат — Кратита, началник на кипряните.
30. В онова време, когато това ставаше, въстанаха тарсянди и малотяни, задето ги бяха дали подарък на царската наложница Антиохида.
31. Затова царят замина бързо, за да уреди работите, като остави за свой наместник Андроника, един от почетните сановници.
32. Тогава Менелай, като мислеше да се възползува от благоприятния случай, задигна от храма някои съдове и ги подари Андронику, а други продаде в Тир и околните градове.
33. Като узнал и се уверил за това, Ония го изобличил и се отстранил в безопасно място — в Дафна, що е до Антиохия.
34. Затова Менелай, като намерил насаме Андроника, молил го да убие Ония; Андроник отишъл при Ония, и, като го уверил коварно с даване ръка и клетва, макар да бил заподозрян, убедил го да излезе от убежището и тозчас го убил, без срам пред правдата.
35. От това се раздразниха не само иудеите, но и много други народи, и негодуваха поради беззаконното убийство на тоя мъж.
36. А когато царят се върна от киликийските предели, иудеите в града и възнегодувалите елини му обадиха, че Ония е убит безвинно.
37. Антиох, огорчен душевно и покъртен от съжаление, оплакваше добродетелите и голямото благочестие на умрелия,
38. и в яда си против Андроника съблече веднага от него багреницата, съдра му дрехите и заповяда да го водят по цял град и на същото място, дето той бе злодейски убил Ония, да погубят и него — убиеца; така Господ му въздаде заслужено наказание.
39. А когато Лисимах, с изволение на Менелая, извърши в града много светотатства, и се разнесе мълва за това, народът се дигна против Лисимаха, защото много златни съдове бяха откраднати.
40. След като разгневеният народ въстана, Лисимах въоръжи до три хиляди души и почна беззаконно насилие под водителство на един тиранин, стар на години и не по-малко застарял в безумие.
41. Като видяха насилията на Лисимаха, едни грабнаха камъни, други дебели колове, а други грабчеха от земята пръст и всичко заедно хвърляха върху хората на Лисимаха,
42. тъй че много от тях раниха, други убиха и всичките ги натириха в бяг, а самия светотатец убиха при съкровищницата.
43. За това нещо имаше съд над Менелая.
44. Когато царят дойде в Тир, трима, пратени от събранието на старейшините, мъже му поднесоха жалба.
45. Менелай, вече хванат, обеща на Птоломея, син Дорименов, много пари, ако се застъпи за него пред царя.
46. И Птоломей, като повика царя в притвора, уж да си почине, изопачи делото.
47. Менелая, виновник на всичкото зло, царят освободи от обвинение, а нещастните, които, ако да бяха говорили и пред скити, щяха да бъдат пуснати оправдани, осъди на смърт.
48. И тъй, бързо претърпяха неправедно наказание ония, които се застъпваха за града, народа и свещените съдове.
49. Тиряните, негодувайки против това, щедро дадоха нужното за погребението им.
50. А Менелай, поради алчността на началствуващите, удържа си властта и, възрастяйки в злоба, стана жесток враг на гражданите.
Глава 5.
1. Около това време Антиох предприе друг поход в Египет.
2. Случи се, че над целия град почти през четирийсет дена се виждаха във въздуха конници в златни дрехи и въоръжени с копия, подобно на войници,
3. стройни чети конници, нападения, отстъпвания от една и друга страна, обръщане на щитове, множество копия и замахи с мечове, хвърляне стрели, блясък на златна обружа и всякакъв вид оръжие.
4. Затова всички се молеха, това явление да бъде за добро.
5. Когато след това се разнесе мълва, че уж Антиох умрял, Иасон събра не по-малко от хиляда души и нападна внезапно на града; щом се качиха на стените, и градът биде превзет, Менелай побягна в крепостта.
6. А Иасон без пощада лееше кърви между своите съграждани, без да мисли, че успех против еднородци е най-голяма злочестина, и си въобразяваше, че спечели победа над врагове, а не над еднородци.
7. Впрочем, той не стигна до началство, а край на злите му замисли беше туй, че той позорно като беглец отиде пак в Амонитската земя.
8. Краят на злобния му живот беше това, че, обвинен пред арабийския владетел Арета, той бягаше от град на град, от всички гонен и мразен, като отстъпник от законите, и, презиран като враг на отечество и на съграждани, биде изгонен в Египет.